Арест освети поредната масонска мрежа, оплела властта

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[https://pixabay.com/]

“За да бъдем ние добре, трябва всички покрай нас да бъдат добре.“ Думите са на брат Иван Сариев, който е масон и бивш велик майстор на Обединената велика ложа на България. Сариев се прочу и като кръстник на финансовия министър Владислав Горанов, на когото вече години наред предоставя безвъзмездно луксозен апартамент, построен с честния труд на две велики масонски ръце, пише в коментарна статия на в. “Сега”.

Това е само един от примерите за възможно масонско влияние върху вземането на решения. Нямаше да има проблем, ако масонството работеше публично. Но това не е така – в повечето случаи ложите имат тайни цели и използват задкулисни канали, за да лансират свои членове на ключови позиции, които впоследствие държат в зависимост и използват за всякакви схеми.

Последният нагледен случай е с подполковника от НСО, посочен от прокуратурата като ръководител на група за мокри поръчки. Държавното обвинение обяви, че в мобилния му телефон е открита активна комуникация с действащи магистрати, адвокати, бивши министри, държавни служители на високи позиции, вероятно членуващи в една и съща масонска ложа. С тях са обменяни доклади, документи, лични данни на български и чужди граждани, включително постановления на Софийската районна прокуратура, обясни прокуратурата.

Този случай пак поставя въпроса за тайните зависимости на масоните и

 

има ли в съдебната система паралелна действителност,

 

по-извратена дори от фасадното статукво, гарантирано ни от управляващите третата власт през мнозинството във Висшия съдебен съвет.

Преди години Татяна Дончева обясни, че съдебната система е “тапицирана от три лобита – масони, бизнес клубове и кръга “Доган”. През 2016 г. Радан Кънев определи масоните като “впиянчени ченгета от Държавна сигурност, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи”. Самият той е адвокат и разказва от първа ръка, че масоните осъществяват “нерегламентирани контакти помежду си на ниво адвокат – прокурор, адвокат – съдия, съдия – прокурор, и като продукт на тези нерегламентирани контакти в България се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления“.

Най-яркият пример в това отношение е процесът за изнудване срещу висшия прокурор Ангел Дончев, задържан с 20 хил. белязани евро в края на 2007 г. и бе осъден на 3 години условно. От мотивите на първата инстанция лъсна практиката, която отдавна е обществена тайна – прокурори да предупреждават приятелите си, че ги заплашва разследване, както и че членове на Висшия съдебен съвет си позволяват да търсят информация за хода на проверки. Акцията срещу Дончев тръгна по сигнал на Емил Милев, че е изнудван заради проверка на имотите му. По това време Милев бе районен прокурор в Сливница, а после стана адвокат. Според мотивите Милев и Дончев са масони и приятели. Имотите на семейството на Милев наистина са обект на проверка. А Дончев иска парите, за да не “стане страшно”. Милев успява да се оплаче на главния прокурор Борис Велчев и върховният прокурор е задържан с белязаните пари. Да, Дончев беше окончателно осъден. Но

 

тайните връзки и зависимости не бяха проследени

 

Това си остана просто едно дело за изнудване срещу висш прокурор.

Интересна подробност е, че мотивите към присъдата на първата инстанция, в които са разказани връзките и масонското приятелство на двамата прокурори, бяха засекретени с абсурдния аргумент, че в тях има подслушани разговори…

Управляващите набързо затвориха темата през лятото на 2016 г. Тогава депутатите задължиха магистратите, членовете на ВСС и на инспектората към него, да декларират “всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения”. Законът за съдебната власт казва още, че Висшият съдебен съвет води публичен регистър на тези декларации. Не се предвижда автоматично отстраняване от съдебната система, а единствено проверка. Друг е въпросът как някой ще бъде принуден да декларира членство в тайно общество и как ще се проверява истинността на твърденията му.

Преди 4 години предложението на Екатерина Захариева, тогава правосъден министър, бе, ако членството в масонска ложа не бъде декларирано и после бъде разкрито, това да е основание за уволнение. Данаил Кирилов, който по онова време беше шеф на правната комисия в парламента, определи предложението като абсурдно. “И да членувате в земеделска кооперация, ако някой каже, че правилата на кооперацията не са достатъчно публични, това пак ще се окаже проблем”, обясни той. И допълни, че масонските ложи са напълно официално регистрирани в съдилищата. Седмица по-късно смени позицията си и сам внесе предложение за тайните организации, което влезе в закона.

Текстът обаче остана мъртъв, а депутатите и членовете на Висшия съдебен съвет насочиха усилията си към воюването с членовете на критичния Съюз на съдиите в България, който се приема като архизлото в съдебната система само защото критикува Сотир Цацаров, Бойко Борисов, ВСС, а сега и Иван Гешев (впрочем член на Съюза на ловците и риболовците в България).

Сега с групата около подполковника от НСО

 

прокуратурата и ВСС получават втори шанс за разчистване в системата

 

И то не само в съдебната.

Масонството не е престъпление. Но при него се полага клетва и членовете му са солидарни и си помагат взаимно. А това поставя под изключително съмнение независимостта на магистрати и политици. Коя клетва би била водеща в решителен момент – масонската или другата? Историята досега показва, че първата тежи повече.