Болна демокрация

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE]

Кой можеше да си представи мащабни протести във време, в което все още трябва да спазваме препоръките за социално дистанциране, а футболните мачове се играят без публика? Въобще кой беше очаквал, че януарската епидемия в китайска провинция Хубей ще промени света?

Протестите под надслов Black lives matter (Животът на чернокожите има значение) след убийството на Джордж Флойд в Минеаполис се превърнаха в световен феномен. Мнозина от нас видяха и дори се включиха в шествия в големите европейски градове през почивните дни.

Това някакъв вид мода ли е, като блуса от Мисисипи, който изведнъж процъфтя в лондонските клубове през 60-те? Или е бунт срещу ограниченията на карантината? Или  може би е знак, че Европа и ЕС имат по-големи  обществени проблеми, отколкото сме си мислили, сравними с тези в САЩ?

Съединените щати и Европа са различни. В Европа полицейското насилие не е нещо обичайно и не се толерира. Несправедливости има, но равенството и недискриминацията са основни ценности на ЕС и от всички нас зависи да ги опазим.

В Европа нямаме и Доналд Тръмп. (Все още) няма избран лидер, който да въплъщава  в себе си система от ксенофобия и расизъм на държавно ниво. Спомнете си препратките на Тръмп за “китайския вирус”.

Европа не споделя и историята на САЩ от гледна точка на това, че в новата ни история не е имало роби, третирани като животни (освен в нацистките концлагери), нито събитие като Гражданската война, което е все още незараснала рана в американското общество.

Това е един от начините да видите по-голямата картина.

Другият е чрез плакатите като “Великобритания също е виновна” и кадрите, на които демонстранти в Бристъл, югозападна Англия, събарят статуя на Едуард Колстън, търговец на роби от 17-и век, и я хвърлят в реката.

Най-красивите сгради във френския пристанищен град Бордо са били собственост на търговци на роби, но това основателна причина ли е те да бъдат подпалени?

Quid prodest или кой печели от това?

Кой се възползва от тази ситуация? Срещу кого протестират стотици хиляди американци?

Според някои анализатори, протестът не е само срещу Доналд Тръмп, но е и срещу алтернативата, въплътена в Джо Байдън. Подобно на “жълтите жилетки” във Франция, това движение всъщност не е от полза на никоя от съществуващите политически сили. Следователно, може да не доведе до драстична промяна на изборите през ноември, а да е симптом за това колко болно е американското общество.

Младите хора бяха сред главните протестиращи в Европа. Може би инстинктивно те осъзнават, че светът се превръща във все по-опасно място за живеене.

Могат ли младите да допринесат за промяната? Със сигурност, като гласуват и по този начин предотвратят овластяването на двойниците на Тръмп.

Ще гласуват ли обаче младите хора? Какви са шансовете класическите политически партии да успеят да привлекат гласовете им? Болната демокрация е проблем, който споделя, както Европа, така и САЩ. Недемократичните държави нямат подобни проблеми.