Борисов срещу Туск на предстоящата среща на върха

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Туск и Борисов на срещата на върха на 19 март 2019 г. в Брюксел. (Съвет на ЕС)

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск рязко възрази на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в петък (11 октомври), като го предупреди да спре да шантажира Европа.

Ден по-рано Ердоган беше заплашил, че ще изпрати 3.6 милиона бежанци в Европа, ако в ЕС продължават да наричат турската операция в северна Сирия „нахлуване“.

“Турция трябва да разбере, че нашата основна грижа е, че техните действия могат да доведат до поредната хуманитарна катастрофа, което би било неприемливо. Никога няма да приемем бежанците да бъдат използвани като оръжие и да бъдат използвани за шантаж. Ето защо считам, че вчерашните заплахи, отправени от президента Ердоган, са напълно неуместни”, каза той по време на посещение в Кипър.

А ето какво каза в събота по същия повод българският премиер в Сливен.

„Ще помоля колегите в Брюксел да спрат с непрекъснатите нападки, защото Брюксел е далече, а турската граница е близо и там стоят близо четири милиона бежанци, и никакви огради, армия, каквито и да мерки могат да спрат мигрантите, когато започнат да идват със стотици хиляди, подчерта Борисов.“

Не за първи път Борисов се позиционира като говорител на Ердоган в ЕС. На 17 и 18 октомври в Брюксел ще има среща на върха, основната тема на която ще е да се предотврати Брекзит без сделка, но разбира се, ще бъдат обсъдени актуални теми, сред които турската авантюра в Сирия ще заеме важно място.

Ердоган разбира се разчита на Борисов, но също на Орбан, като вътрешна опозиция в ЕС срещу критицита на турската операция, и на тези, които намират за непоносими непрекъснатите обиди на Ердоган срещу ЕС. За разлика от България, Унгария не е на първа линия в случай на нова имигрантска вълна, но в резултат от унгарски натиск, в реакцията на ЕС след турското нахлуване думата „кюрди“ липсва.

Борисов се е договорил с Ердоган да му връща така наречеите „Гюленисти“, а в замяна на това Турция приема обратно всички бежанци, прекосили телената ограда. В България липсва граждански натиск за спазване на елементарите човешки права на противниците на Ердоган, потърсили убежище у нас, и за разлика от Гърция, Борисов му ги праща на тепсия. В това отношение, България е уникална.

Подобни договорености са достойни за времената на Втората българска държава, но за съжаление, понеже ЕС не е способен да проявява солидарност за разпределение на мигрантите, васални територии като България нямат друг избор, освен да угаждат на султана.