Българското „да“ на френското предложение ще взриви Скопие

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Двамата премиери имаха желание да решат спорните моменти между двете страни, но нямаха желание да убедят обществеността в правилността на действията си. [Фейсбук]

След като се появи т.нар. френско предложение за деблокиране на пътя на Северна Македония към ЕС, на сцената излязоха два типа хора. Да кръстим условно единия тип „Слави Трифонов“, т.е. тези, които не смятат, че македонците въобще съществуват, че нямат език, а държавата им е просто измислена. И другия тип – „Христо Иванов“ – т.е., тези, които смятат, че щом нещо е френско, значи е общоевропейско, което автоматично го прави добро и следователно не трябва да се мотаем, а да го приемем.

EURACTIV България препечатва коментара на Петьо Цеков от „Сега“.

Нещата не стоят толкова елементарно. Ключовият елемент във френското предложение е един: то

вкарва споровете между България и РС Македония в преговорната рамка

Това възмущава тип „Слави Трифонов“ тъй като и на теория, и на практика преговорите за присъединяване се водят между ЕК и държавата кандидат, т.е. България оставя на Европейската комисия да защитава позициите ни. В конкретния случай обаче нещата не стоят така. Френското предложение предвижда нещо друго – България ще продължи да има възможност да контролира процеса.

Във френското предложение напредъкът на РС Македония зависи от един текст, който бе разпространен в понеделник – от протокола, подписан между Скопие и София, който описва конкретните стъпки, които трябва да измине РС Македония. Там ясно се говори за отказ от претенции за македонско малцинство в България, за общи чествания на Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Преславски и цар Самуил. Дали има напредък по тези искания ще отчита България и преговорите на Македония с ЕС ще зависят от това.  По-ясно казва нещата бившият македонски външен министър Никола Димитров. Той описва ситуацията така: „Въвеждането на българските искания в преговорния процес, в най-важната част – „Основи“, поставя съдбата ни изцяло в ръцете на София. „Ако тя не е доволна от нещо (не само от включването на българите в конституцията), ние ще стоим на едно място или ще ни върнат“.

Точно това – вкарването на двустранните спорове в преговорната рамка – взривява и македонските националисти опозиционери – за тях, щом българските искания са вкарани в преговорния процес, значи България е победила и предстои „бугаризация“ на Македония. Управляващите в Скопие също имат проблем с това – премиерът Димитър Ковачевски многократно говореше, че „двустранните въпроси не могат да бъдат част от рамката за преговори с ЕС“. Т.е. за Македония френското предложение означава едно – Европа възприема исканията на българите и сега Скопие още по-трудно ще защитава своите „червени линии“ в преговорите. Ако пренебрегнем нюансите, оказва се, че

в Македония всички не харесват френското предложение

Там има един тип реакции.

В България има повече типове. Има реакция тип „Румен Радев“, при която също има изразено негативно отношение към френското предложение, а ла „Слави Трифонов“, но с отчитане на старанието, което французите са положили. Общо взето, тип „Радев“ изживява развитие и критиките му не са по същество – към френското предложение, а са критики към правителството – защо то не е излязло с българско предложение…. Има и реакция от типа „френското предложение е лошо, тъй като в него има само едно искане – за вкарването на българите в македонската конституция и нищо друго“. Това е реакция на хора, които или не са чели френското предложение, или са го минали по диагонал. Има и напълно логични критики, но не към френското предложение, а към протокола, който е подписан от външните министри – в този протокол не са залегнали всички български искания, гласувани от парламента ни през 2019 г.

И така стигаме до реакцията тип „Христо Иванов“ – давайте да го приемем това предложение, да свършва тая мъка и да вървим напред. Наскоро мернах мнение от вида: „Айде стига сме се правили на интересни пред Европа, щото се знаем какви сме“.

Първото, което трябва да знае тип „Христо Иванов“, е, че предложението е френско и макар да е съгласувано на сто места, то си остава такова. Логиката: Франция председателства ЕС, значи това европейско предложение не е много чисто, понеже най-голямата съпротива срещу предложението не идва от България и Македония, а от ЕС.

Проблемът за Европа в това предложение е същият, който е и за двете балкански страни – издигането на двустранни спорове на европейско ниво.

На практика

френското предложение усложнява процеса на разширяване

не само за страните кандидатки, но и за самия ЕС – не само че ще се отварят и затварят глави, но ще се регулират и балкански отношения. Това е опасен прецедент за Европа. Германия и Австрия вече публично се противопоставиха на извеждането на двустранни спорове на ниво ЕС.

Че предложението не е общоевропейско, личи и по последните изявления на германския канцлер Олаф Шолц, който е готов да предложи реформа на принципа на единодушие при процеса на разширяване. Идеята на Шолц е да отпадне правото на блокиране на страна членка. Т.е. от една страна, Макрон предлага на Македония и България да побързат и да се разберат, а, от друга, Шолц казва, че цялата тази работа ще мине през отложена във времето реформа в ЕС.

От трета, четвърта и пета страна – не бива да се забравя, че цялото действие върви на фона на войната в Украйна и дебата за нейното кандидат-членство. Факт е, че Западните Балкани са в чакалнята от десетилетие и ако сега бъдат заобиколени, би трябвало Европа да им дължи малко по-ясно обяснение и доста по-ясна перспектива.

Разбира се, ЕС може да модернизира своите структури и процеса на вземане на решения и докато комисията преговаря със Скопие. Важното тук е изказването на Шолц: „Няма да е възможно да се решава всичко, което се решава днес с единодушие, да се решава с единодушие и в бъдеще“, т.е. България и Македония са притиснати – да действат сега, или да чакат реформата на Шолц. Ако не приеме френското предложение, България може да загуби правото си на вето. Ако изчака реформата на Шолц,

Македония може сама да отложи европейското си бъдеще за неопределено време

Важно е да се отбележи нещо друго – френското предложение не решава нищо бързо и френското председателство е изпуснато като срокове. Първо, на 23 юни има среща на върха между лидерите на Западните Балкани и ЕС. Официалният скрининг на процеса, който предхожда преговорите, по план трябва да започне на 15 юли. След това би трябвало да бъдат направени промените в македонската конституция, а след тях да се проведе Междуправителствена конференция за присъединяването на РС Македония – и това е официалното откриване на преговорите. От този тайминг лесно става ясно, че нито ние, нито Македония сме готови с отговора си за френското предложение, а Македония съвсем не е готова да си промени Конституцията – няма мнозинство за това в Скопие.

На този етап официална Македония заяви, че чака първо какво ще кажат българите. Големият проблем за Скопие ще настане, ако българите кажат „да“. Тогава кризисната ситуация в България ще стане съвсем трудна за овладяване, но политическата ситуация в Скопие ще се превърне в неспасяема.

Лошата новина във всичко това е, че макар и добро, френското предложение се разминава с настроенията от двете страни на границата – нито политическите лидери, нито обществото са готови за бърз компромис в името на общото бъдеще.