Вирусни сепаратисти

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com.[Photo: EFE-EPA]

Отговорът на правителството на Великобритания на кризата с коронавируса заплашва да раздели и отслабналия след Брекзит съюз на Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Сега сепаратизмът се засилва и от вируса.

Отлагането на Европейското първенство по футбол през март не попречи на най-запалените фенове. През последните няколко седмици туитър акаунтът “Виртуален турнир Евро 2020” симулира в реално време резултатите от планираните мачове.

В неделя ситуацията се нажежи, когато Уелс и Англия се срещнаха на финала на онлайн купата. След като водеха с 2:1 до последните минути, “Драконите” допуснаха два гола и бяха победени в поредната глава от древната сага, каквато представляват англо-уелските отношения. Но по-важна глава може да бъде написана тази седмица, когато въпросът за независимостта отново влиза на дневен ред.

Уелският парламент ще дебатира дали да поиска от правителството в Лондон конституционното право да проведе обвързващ референдум за отделяне от Обединеното кралство.

Предложението, внесено от националистическата “Партия на Уелс”, изтъква, че уелските граждани са “приветствали способността на Уелс да действа независимо по време здравната криза”. В предложението се отбелязва и успешното овладяване на вируса от независими страни, подобни по размери на Уелс.

Политиката на Лондон за борба с вируса през последните няколко месеца разгневи Кардиф. Тя често не беше координирана отвъд Уестминстър или противоречеше на вече съществуващите мерки.

Например, авторът на този коментар – който живее буквално на хвърлей от границата с Англия – редовно се чудеше дали преминаването на отсрещния бряг на Уай (бел. ред. река между Уелс и Англия) е разрешено, имайки предвид различните правила.

Ако предложението на “Партията на Уелс” бъде прието, делегираното уелско правителство ще поиска одобрението на Уестминстър, по същия начин, по който през 2014 г. шотландското правителство се зае да организира собствен, но в крайна сметка неуспешен референдум.

Това не означава, че референдумът ще се случи веднага, въпреки че “Партията на Уелс” би искала да насрочи кампанията за следващия законодателен цикъл, който трябва да започне след изборите през май догодина.

Вотът почти сигурно ще протече по същия начин, по който и референдума за независимостта на Шотландия. Според проучване от юни, подкрепата за независимостта на Уелс е около 25%.

В сравнение с предходни години, 25 процента е огромен дял от населението, който демонстрира надигащите се сепаратистки настроения. Само през последните шест месеца беше отбелязан ръст в размер на 4%. Съдейки по начина, по който Уелс фигурира в плановете на правителството на Великобритания, този процент вероятно ще нараства.

Парламентът на Уелс и тези в Белфаст и Единбург искат повече законодателни правомощия след Брекзит. Но Уестминстър вижда въпроса по друг начин.

Според информация в медиите от понеделник, след като преходният период след Брекзит изтече на 31 декември правителството на Борис Джонсън възнамерява да преустанови пълномощията над политиката за държавна помощ. Кардиф и Единбург обаче се стремят тези политики да останат в съответствие с правилата на ЕС, а това  вещае сблъсък.

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън нарече идеята “пряко нападение срещу деволюцията” (бел. ред. процесът на делегиране на част от правомощията от централната власт на регионалните парламенти). Стърджън публикува в Туитър: “Ако Торите искат да засилят още повече подкрепата за обявяването на независимостта, това е начинът да го сторят”.

Очертанията на проблема вече бяха започнали да личат, когато стана ясно, че Уестминстър иска да има последната дума по въпроси като стандартите за безопасност на храните. В свят, пълен с клишета като това за хлорирано пилешко, тревогата у децентрализираните правителства расте.

А този месец е наистина успешен за сепаратистите. В местните избори в Испания миналата неделя националистите в Галисия утроиха местата си, като станаха втората по големина партия. В региона на баските националистите увеличиха участието си и почти получиха мнозинство.

По време на пандемията отношенията между централните и регионалните правителства бяха обтегнати в цяла Европа. В някои случаи, като този с Германия, кризата засили предначертаните им роли. На други места на континента обаче, тя нанесе силни удари, които може да доведат до дълготрайни щети.