Време за протести

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Протестите по улиците, където гласът ви се чува и посланието ви е възможно най-видимо, не е привилегия само на французите.

Спонтанната гражданска мобилизация в Германия, последвала избирането на кандидата на “Свободни демократи” Томас Кемерих благодарение на гласовете на крайнодясната “Алтернатива за Германия”, помогна да се разкрие онова, което политиците все още се опитват да скрият: че границата между т. нар. демократични партии и крайнодясните привърженици става все по-тънка.

Да припомним: само няколко часа след като Кемерих стана регионален премиер на Тюрингия хиляди хора излязоха на улиците в Германия в знак на протест. Това се случи в няколко града на Тюрингия, както и в Берлин, Хамбург, Кьолн, Лайпциг, Дюселдорф и Мюнхен.

“Това не е моят премиер” и “Кой ни предаде? Свободните демократи!” се четеше по плакатите на протестиращите.

Това, че германските граждани излизат на улицата – мирно, но решително – означава много за страна, превърнала търсенето на компромис в истинско политическо изкуство. Този начин на правене на политика оказа дълбоко влияние в политическия пейзаж в страната.

Със социалдемократите в СДП, консерваторите в Християндемократичния съюз и либералите в “Свободни демократи”  всички в разгара на вътрешнопартийни кризи, сме свидетели на разпадането на това, което бе (но и до известна степен все още е) самата основа на Федерална република Германия.

С оглед на кризата, оставена от традиционните политически партии, улицата изглежда е най-ефективният начин гласът на недоволните да бъде чут.

Връзката между политиците и гражданите все повече се разпада, а улицата започва да компенсира този процес все по-силно. Германците обаче не са сами, както показа движението на “Сардините” в Италия.

След поражението си на регионалните избори в Емилия-Романя, лидерът на “Лега” Матео Салвини трябваше да забрави за претенцията си за власт на национално ниво, след като Левицата спечели благодарение на движението на младите граждани.

Движението на “Сардините”, основано едва преди няколко месеца, успя да мобилизира голям брой леви избиратели чрез редица флашмоби, организирани във Фейсбук: избирателната активност в Емилия-Романя беше 67%, почти два пъти по-висока в сравнение с тази на предните избори.

Преди “Сардините” да проведат първия си митинг срещу десния популизъм, речта на омразата и расизма в Болоня на 14 ноември, кандидатът на Демократичната пертия Стефано Боначини за Емилия-Романя беше с 6% зад кандидата на “Лега”.

След повече от сто проведени флашмоба на “Сардините” в цяла Италия, Боначини спечели с почти 8% преднина. Заместник-председателят на Демократичната партия Андреа Орландо заяви в понеделник: “Сардините” ни разбудиха, те бяха решаващите. Трябва да им издигнем паметник”.

По-ясно е от всякога, че битките могат да бъдат спечелвани на улицата. Ето защо следващата събота в Ерфурт  – столицата на Тюрингия –  на протест се очакват над 10 000 души.

Под мотото “#без нас – без пакт с фашисти: никога и никъде!”  движението призовава за голяма мобилизация. Групи от повече от 30 града вече обявиха участието си.

Но докато жителите на Ерфурт очакват петцифрен брой участници, жителите на Дрезден, столицата на Саксония в източна Германия, се притесняват, че по улиците в събота ще има множество хора.

Причината е проста и в същото време страшна: един от най-големите неонацистки маршове в Европа ще се проведе в Дрезден в същото време, когато е насрочена и демонстрацията в Ерфурт.

Всяка година около 13 февруари Дрезден става място за срещи на дясната екстремистка сцена. На този ден се навършват 75 години от бомбардирането на града от Съюзниците и анализаторите предполагат, че годишнината ще привлече голям брой крайнодесни в града. Те също кристално ясно знаят колко е важно да излезеш на улицата.