Вучич, Орбан и путинизацията на Европа

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Вучич (вдясно) и Орбан се поздравяват по време на пресконференция след тяхна среща в Белград през май 2020 г. [EPA-EFE/ANDREJ CUKIC]

Днес лидери от Централна Европа подписаха съвместна декларация, че имиграцията не трябва да бъде отговор на демографските предизвикателства на ЕС. Те призовават съюза да остави семейните политики изцяло под националните юрисдикции.

„Всяка държава-членка трябва да формира своя политика за семейството в съответствие със собствената си Конституция, традиции и обичаи. Семейната политика е и трябва да остане национална компетентност“, се казва в изявлението, подписано от премиерите на Унгария, Полша, Чехия, Словения, както и от президента на Сърбия Александър Вучич.

Сърбия на Вучич влиза в тон и с австрийския канцлер Себастиан Курц.

Както коментира един анализатор, тук не става въпрос за демокрация, общи ценности и върховенство на закона. Сърбия иска да бъде член на ЕС и пред нея наистина стои тази перспектива, но нейните лидери не помагат за постигането на тази цел. Ако Сърбия иска да се присъедини към нелиберален съюз с Унгария, Полша и някои други, тогава тя е на правилния път.

Наскоро премиерите на Сърбия и Унгария, Ана Бърнабич и Виктор Орбан, подписаха в Будапеща Споразумение за сърдечни отношения и стратегическо партньорство.

Орбан настоява за членството на Сърбия в ЕС, въпреки че преговорите за присъединяване на Белград са в задънена улица поради липсата на реформи, особено в сферата на върховенството на закона.

Ясно е какви са интересите на Орбан за изграждането на такъв нелиберален съюз. Застъпвайки се за членството на Сърбия в ЕС, унгарският премиер засилва влиянието на страната си в Сърбия и региона, а също така подобрява собствената си позиция в Брюксел. Вместо да изглежда изолиран, Орбан показва, че има последователи.

Не е толкова ясно какви са интересите на Сърбия. Ако тя е на страната на Унгария, която е черната овца на ЕС, Сърбия не помага за напредъка на преговорите си с ЕС. Но може би партньорството с Унгария не е насочено към положителен резултат в ЕС, а точно обратното.

Сърбите може и да искат да се присъединят към ЕС, но за Вучич е по-удобно извън блока. Авторитарният лидер на Сърбия не иска да реформира страната си по начина, по който го сториха другите страни, които се присъединиха към ЕС. В същото време той не иска да се чувства изолиран. Нелибералните съюзи със сигурност играят в негова полза. И може би цялата схема е част от по-голям план.

Путинизацията на Европа е термин, популяризиран от Мартин Шулц, когато той беше председател на Европейския парламент. Шулц се позоваваше на отстъплението от либералната демокрация в някои източноевропейски страни в опит да имитират режима на Владимир Путин в Русия. Унгария е най-добрият пример за путинизация в ЕС, въпреки че и други страни се стремят да следват този път.

Сред страните кандидатки най-добрият пример със сигурност е Сърбия. Авторът на този кратък текст се надява, че греши и че не съществува генерален план за путинизация. Но ако излезе, че има, какво би могъл да направи ЕС?

Комисарят по разширяването е кадър на Орбан (приет изненадващо без съпротива от Урсула фон дер Лайен). В същото време се съобщава, че Вархели се държи глупаво като възхвалява Вучич, което е в пълно несъответствие с останалите в блока. Орбан и Вучич обичат да унижават ЕС и ще продължат да го правят. Защото могат.