Въпрос за 1 милиард евро към кандидатите за комисар

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Германският автомобилен производител Volkswagen е близо да вземе решение за изграждане на нов завод в Турция. Източници, близки до компанията, твърдят, че заводът, който ще произвежда няколко марки, ще струва повече от един милиард евро.

Заводът вероятно ще произвежда 300 000 автомобила годишно, Volkswagen Passat и почти идентичния модел Skoda Superb, за местния пазар и за износ в Източна Европа.

Няколко страни членки бяха изявили желание да бъдат домакини на завода на Volkswagen, включително Унгария, Полша, а наскоро Румъния и България, но очевидно германската компания избра Турция, която не е членува в ЕС.

Аргументът на Volkswagen е, че Турция е кандидат за членство в ЕС. Формално, това е така. Процесът на присъединяване на страната обаче е замразен, в светлината на нарушаване на човешките права, ограничения на свободата на словото и нарастващия авторитаризъм при президента Ердоган.

Друг фактор е неспазването на правилата на ЕС за държавна помощ в Турция, което има ролята на магнит за Volkswagen. Ердоган обещава, че държавата ще закупи 40 000 автомобила за нуждите на администрацията си. Общо държавната помощ за проекта се изчислява на 400 милиона евро, според Райнхард Бутикофер, съпредседател на Европейската зелена партия.

Тази Европейска комисия се опитва да избегне темата, под предлаг, че няма право да се намесва във въпросите на държавната помощ в трети страни. Във всеки случай напускащата Комисия очевидно няма време и апетит да започне разследване.

Сега, докато текат изслушванията на предложените нови комисари, въпросът как изпълнителната власт на фон дер Лайен ще действа в подобни случаи и конкретно в този би, бил безкрайно интересен.

Въпросът спада към портфолиото на Силви Гулар (вътрешен пазар), Маргрет Вестагер (политиката в областта на конкуренцията все още е част от нейното по-общо портфолио, наречено „Европа, подготвена за дигиталната ера“), Валдис Домбровкис („Икономика, която работи за хората“), Паоло Джентилони (Икономика) и, разбира се, Вера Йоурова (Ценности и прозрачност).

Винаги ще има държави извън ЕС, които наддават за привличане на европейско производство – Саудитска Арабия също бе кандидат за завода на Volkswagen, например.

Но тук не говорим за протекционизъм. Говорим за корпоративната отговорност и за нейната липса, за надзора и санкциите на ЕС. Поставя се въпроса колко ефективни са правилата на ЕС, ако заобикаленето им е толкова лесно. И как самодържавец на чужда държава може да накара целия Европейски съюз да изглежда лицемерен, алчен и глупав.