В България медиите разпространяват повече лъжи за COVID-19 от Фейсбук

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Шефът на НОЩ Венцислав Мутафчийски и премиерът Бойко Борисов. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Докато в повечето други страни експертите обвиняват за дезинформацията социалните медии като Фейсбук или чуждестранни сили като Русия или Китай, в България мейнстрийм медиите и политиците допринасят най-много за разпространението на объркване и невежество в обществото, пишат Джулия Роун и Георги Христов.

Джулия Роун е изследовател на новите медии и политиката в Кеймбридж, а Георги Христов е журналист и преводач. Анализът им е публикуван от EURACTIV.com.

На 20 ноември България оглави печалната класация на ЕС за най-голям брой смъртни случаи от COVID-19 на глава от населението. Това тъжно постижение има много обяснения – от пълния срив на здравната система до неясните, хаотични и противоречиви мерки на правителството.

Има един важен фактор, който често е пренебрегван. Това е е сериозната липса на съгласие сред обществото за опасността от вируса и мерките, които трябва да бъдат предприети. Основната причина за това е масовата публична дезинформация на Covid-19. Докато в повечето други държави политиците и експертите обвиняват за дезинформацията социалните платформи като Facebook или чуждите сили като Русия или Китай, то в България основните медии и политиците в страната допринасят най-много за разпространението на объркване и невежество.

На първо място, българското правителство насърчи объркването, като въведе два конкуриращи се експертни екипа, които предоставят едновременно противоречива информация за вируса. Още през февруари беше създаден Национален оперативен щаб (NOH) за справяне с коронавируса.

Месец по-късно премиерът Бойко Борисов създаде алтернативен Медицински експертен съвет, който да даде насоки за лекарите за борба със заразата.

Оттогава двата експертни екипа са в конфликт. НОЩ подкрепи налагането на локдаун през април, докато другият съвет, в който влезе прословутият доцент инфекционист Атанас Мангъров, омаловажи заплахата от вируса и изложи аргументи в полза на стадния имунитет. Премиерът Борисов се гордееше публично, че слуша и двата отбора. Излишно е да се казва, че противоречивата информация, която идва от най-високото експертно ниво, предизвика масово объркване.

Второ, масовите медии увеличиха несигурността, преследвайки скандала за сметка на създаването на яснота и разбиране от хората.

Най-скандалният пример за това беше интервю, което включваше изречение от ръководителя на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски, който предупреди:, че „много хора ще измрат, яко ще измрат“. Това доведе до публичната демонизация на Мутафчийски като плашило.

Междувременно едно от лицата на алтернативния “експертен екип” Атанас Мангъров стана редовен гост във всички основни телевизии. Той обясняваше, че  “вирусът ще изчезне през юни”,  “тестването е загуба на пари” и други подобни. Изненадващо беше, че нямаше почти никакъв отпор от страна на журналистите, докато случаите не започнаха да нарастват експоненциално през октомври.

Едва тогава Мангъров беше предизвикан с разкритието, че той не е стъпвал нито веднъж в Covid сектора на собствената си болница. Той твърди, че е влизал много пъти, дори без да носи маска.

Скоро след като този самозван експерт беше изложен, той отново беше подкрепен от властите, които го повишиха до ръководната позиция в отделение COVID на държавна болница, което от своя страна му даде още по-голяма публичност в медиите.

Остава въпросът дали това небрежно отношение към Мангъров и други лекари като него е било мотивирано единствено от преследването на по-високи рейтинги, или е било подкрепено от правителството, което до тази седмица отказваше да приложи каквито и да било разумни мерки. И в двата случая това е огромен провал за медиите, чието ниво и без това не е високи, които подкопава  всички усилия за справяне с епидемията.

Едва сега, когато страната се сблъсква с драматична криза в общественото здраве, медиите започват да се стягат. И едва след срива на здравната система, и хора, умиращи в линейки и пред болници, правителството започна да обмисля локдаун. Но за много хора тези мерки са закъснели.

Подобно на други страни от Централна и Източна Европа, които неочаквано излязоха като шампиони от първата вълна на пандемията, България не използва спечеленото време за подготовка на болниците, системите за тестване и проследяване и най-важното – за изграждане на обществено разбиране и приемане на мерките.

Като се има предвид, че в България, както и в целия регион, много лекари са емигрирали и има остър недостиг на медицински персонал, отговорният и внимателен подход както от страна на правителството, така и от медиите е от решаващо значение за спасяването на останалите лекари, повече от 63% от които са на възраст над 51 години.

Неуспехът да се информира адекватно обществеността за вируса в крайна сметка беше провал да се защитят както пациентите, така и лекарите.

И все пак, вместо да бъде изолиран случай, България е изключително проявление на тенденциите, наблюдавани в цяла Европа. През юни проучване в Обединеното кралство установи, че повечето хора не са загрижени за измислените истории около 5G, а по-скоро се чувстват объркани и несигурни заради често противоречивите и непоследователни правителствени съобщения за вируса.

Политици като Доминик Къмингс, които нарушават карантината си, също не помогнаха за спазването на мерките в Обединеното кралство. Ако европейските държави наистина искат да се борят с дезинформацията и да гарантират, че обществото ще спазва мерките против COVID-19, те несъмнено трябва да регулират цифровите медии.

Но от решаващо значение те също трябва да придържат към по-високи стандарти своите собствени медии и политически институции.