Генетика на крайнодясната политика

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA/DANIEL DAL ZENNARO]

В последната поправка на политическата карта на Европа крайнодесните партии от 16 държави от ЕС се обединиха с цел техният глас да бъде чут по време на дебата за бъдещето на Европа. Към решението, от петък (2 юли), на крайнодесните партии да се обединят се присъединяват включително френската “Национален съюз” (НС), полската “Право и справедливост” (ПиС), унгарската “Фидес” и италианската “Лига”. От България участва ВМРО.

На пръв поглед новината може да изглежда тривиална, но все пак може да се окаже съдбоносен ход. Няма да разберем, докато не разгледаме по-отблизо парламентарната аритметика.

В момента евроскептичните и крайнодесните партии са част от две отделни политически групи в Европейския парламент. Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и групата Идентичност и демокрация (ИД).

Най-голямата група в парламента е Европейската народна партия (ЕНП) със 177 евродепутати, следвана от Социалистите и демократите (С&Д) със 147, центристката група “Обнови Европа” с 98, ИД с 76 и ЕКР с 61.

16-те партии, подписали писмото в петък, обаче са от ЕКР и ИД. Вероятно към тях се добавят 13-те свободно плаващи евродепутати от унгарската Фидес. Те все още не принадлежат към никоя политическа група, откакто напуснаха, или бяха принудени да напуснат ЕНП.

В миналото ЕКР и ИД не винаги са били в добри отношения. Това е така, защото в опит да сформират своите собствени политически групи, те са борили за една и съща база на подкрепа.

За да се сформира политическа група, са необходими минимум 23 евродепутати от поне седем държави-членки. Депутатите не могат да принадлежат към повече от една политическа група.

Вземете например Италия. В момента крайнодесните “Италиански братя” са в ЕКР. Досега те бяха против присъединяването на италианските опоненти от “Лига”, вместо това оставяйки партията на Салвини да се присъедини към ИД.

При подписването на обединяващия документ в петък изглежда, че тези разделения изведнъж са забравени: Джорджия Мелони постави името си на същия лист хартия заедно с Матео Салвини.

Сред останалите подписали се, френската, австрийската, белгийската, датската, естонската, финландската партии са от ИД, докато полската, испанската, българската, гръцката, нидерландската, литовската и румънската подписали се партии са от ЕКР.

Представете си за секунда, че ЕКР и ИД официално обединят усилията си, като към тях добавим бездомните евродепутати на Виктор Орбан от “Фидес”. Подобна потенциална група ще може да се похвали с 150 евродепутати, което ще я направи втората по големина в Европейския парламент.

Това ще бъде мощна сила, която ще има значително влияние върху дневния ред. Ще внася предложения за резолюции или изменения на докладите, а лидерите ще имат време за изказване в началото на дебатите, а не в края.

Ако евроскептичните и крайнодесните сили се обединят, за да прокарат напред евроскептична, националистическа и хомофобска програма, има смисъл те да създадат нова група, за да прихванат всички инструменти на властта.

Дали това е вероятен резултат е съвсем друг въпрос.

Като цяло, крайнодесните европейски партии имат много общо помежду си, включително естествена неприязън към това да работят заедно. Дори Стив Банън не успя да ги обедини по време на президентството на Тръмп, когато политическият климат беше много по-благоприятен за тях.

В европейската политика е необходима комбинация от силов апарат, търпение и време, за да се постигне минималната интеграция необходима за прокарване на обща програма. Този автор не смята, че 16-те подписали писмото разполагат с нещо подобно.