Голямото ослушване

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

До голяма степен Румен Радев и Бойко Борисов се формираха като основните политически антагонисти през последните пет години. [Анелия Николова/"Дневник"]

По-малко от месец преди началото на предизборната кампания Румен Радев изглежда като неоспорим фаворит за втори президентски мандат със своите 60% одобрение в обществото. Повечето от т.нар. партии на промяната побързаха да обявяват, че няма да участват в надпреварата и се наредиха зад Радев. Очакването за издигане на основен конкурент на действащия президент падна върху ГЕРБ.

До голяма степен Румен Радев и Бойко Борисов се формираха като основните политически антагонисти през последните пет години. Това задължи ГЕРБ да играе сериозно на тези избори, опитвайки се едновременно с това да издърпа по-голяма подкрепа и за партийната си листа.

Инфлация срещу корупция

На пръв поглед ситуацията, в която се провеждат президентските и парламентарните избори, не е в полза на действащия президент. Растящите цени на електричеството и горивата повлякоха след себе си значителна инфлация, която вече се усеща от всички българи.

ГЕРБ ще използва този аргумент срещу Румен Радев, който носи цялата политическа отговорност за управлението на страната от пет месеца насам. Това е периодът, в който потребителските цени започнаха да се увеличават. Борисов ще направи всичко по силите си, за да внушава, че управлението на служебните правителства е синоним на хаос, инфлация и политическа криза, които се олицетворяват от президента.

Срещу това Радев може да използва все още съществуващото желание в обществото за промяна и обичайните аргументи за борба с корупцията, оставена в наследство от трите правителства на Бойко Борисов. При избори 2 в 1 тези две политически концепции имат потенциал да превърнат вота в нещо повече от сблъсък на тесни партийни ядра.

Радев има предимство, но и ГЕРБ може да извлече полза

Действащият президент вече получи достатъчно голям партиен бонус. Неговата кандидатура се подкрепя от БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме“ и „Продължаваме промяната“ на неговите бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Скоро към тази група може да се присъедини и „Демократична България“, ако коалицията реши да не издига кандидат за президент. Близо половината от привържениците на градската десница не биха имали нищо против да гласуват за Радев, който се опълчи на Бойко Борисов и Иван Гешев, когато те бяха най-силни.

ДБ няма официално да подкрепи Радев, но техните привърженици ще отидат до урните да гласуват, затова се очаква много от тях да участват във вота на първи тур.

Партийната подкрепа за президента и очакваната висока избирателна активност му дават голям шанс да спечели още на първи тур. Рисковете за него са свързани по-скоро с балотажа, когато част от привържениците на подкрепящите го партии няма да излязат, а евентуалният претендент от ГЕРБ ще разчита на силно мотивираното партийно ядро.

Прости сметки

Голямото ослушване на ГЕРБ, „Демократична България“ и ДПС е свързано с деликатния баланс между ползите и вредите от участието в президентския вот.

От една страна партиите вкараха вече значителен финансов ресурс в провеждането на три кампании за парламентарни избори. Инвестирането на още пари в почти сигурна загуба на президентските не изглежда особено примамлива идея. Това най-много важи за „Демократична България“.

Преди седмица съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов реши да бъде доста откровен: „Проблемът е в това, че дясноцентриските сили са разцепени заради ГЕРБ. Второто е, че има социологии, които показват, че немалка част от избирателите ни биха гласували за Румен Радев още на първи тур. Аз не съм гласувал за него, но той беше флагманът, който се противопостави на Борисовата държава“, коментира Атанасов в отговор на въпрос кого биха подкрепили от ДБ при евентуален балотаж между кандидат на ГЕРБ и Радев.

„Демократична България“ не би желала да рискува с издигането на слабо популярен кандидат, който може да навреди на депутатската листа на коалицията. Стратегията на партиите, които вече се наредиха зад Радев, е друга – те са опитват да издърпат собствените фенове на Радев на своя страна, както и да не разочароват своите хора, които харесват действащия президент.

В тази ситуация дилемата пред ГЕРБ е дали да играе на сигурно със силен партиен кандидат, който да консолидира техния електорат. Така партията ще си вземе своите 23-25%, което ще направи Борисов отново победител на парламентарните избори. Подобен човек би могъл да е Томислав Дончев. Другият вариант, но много по-рисков, е Борисов да играе с гражданска кандидатура, опитвайки се да привлече още хора към себе си.

Фактът, че ГЕРБ бави нещата до последно, говори за две неща. От една страна явно никак не е лесно на партията да намери човек, който е изправен пред почти сигурна загуба. От друга страна подкрепата от ГЕРБ не изглежда толкова привлекателна за хората, които не са тясно свързани с партията. Така Борисов може да бъде принуден да играе на сигурно с изявен партиец и няма да загуби от това. Въпросът е, че няма да спечели над електоралния таван на партията си.

И пак имаме скачени съдове

За подобна игра намекна и ДПС, което за първи път от години допусна възможността да издигне собствен кандидат за президент. На последните няколко избора движението позагуби влияние и се свлече до пето място. Сега обаче ДПС може да играе отново за гласовете от Турция и това прави идеята за издигане на кандидат привлекателна.

Още повече, че на терена излезе крайният националист Костадин Костадинов, който оповести своята президентска кандидатура. Това от една страна може да напомпа електората на ДПС, а със сигурност би помогнало на “Възраждане“ да достигне до заветните 4% и да се промъкне в парламента.