Демократична България трябва да премине от режим “ГЕРБ не става” в режим “ние ставаме”

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

ДБ показа, че може да бръкне дълбоко в гнойната рана. Сега трябва да покаже, че може да посегне към избирателите на ГЕРБ, БСП, дори и на ДПС, но най-вече към огромното колебаещо се мнозинство, което е стегнало куфарите или е наляло ракията пред плоския екран, пише в коментара си Юлиан Попов. На снимката - съпредседателите на ДБ Атанас Атанасов и Христо Иванов. [Демократична България/Фейсбук]

Бойко Борисов опита всичко, за да се задържи: раздаде пари, свика конференция, раздаде още пари, наруга летците, раздаде още пари, уволни министъра на туризма, ходи до Брюксел, каза, че е донесъл от там още пари, обеща, че ще се оттегли, само още малко да остане, раздаде още пари, навъртя хиляди километри запретнал ръкави зад волана, слуша “корона чао”, заплашва, моли, пак раздаде пари. Нищо не работи.

Юлиан Попов е бивш журналист, бивш министър на околната среда и един от признатите европейски експерти по въпросите на климата, член на борда на директорите на Euractiv България. Препечатваме коментара му без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

Очевидно вече е от другата страна на повратната точка (tipping point) и оттам връщане назад няма. Това което го прехвърли от другата страна на баира, е това, че не се разграничи от Гешев, Пеевски и Доган. Категорично и навреме. Сега дори и да го направи, няма да има ефект. Дали не иска, не може, не му разрешават или не разбира, вече няма особено значение.

Възникват два важни въпроса. Първият е дали ГЕРБ ще оцелее въобще като политическа партия. Вторият е ще се отвори ли политически вакуум, който да се насели от кукувиците на недоволството – Мая Манолова, Слави Трифонов и внезапните джокери на изборното навечерие.

Съдбата на ГЕРБ зависи от това дали ще се появи рано отцепила се фигура, която да извърши резкия завой и да поведе партията към оцеляване. Идеята Борисов да се оттегли да работи за партията е разрушителна (справка – Костов и почти всеки друг подобен опит по света и у нас).

Оттук нататък Борисов ще бъде вечен пасив за ГЕРБ и колкото по-скоро ГЕРБ го изхвърли, толкова по-големи шансове ще има ГЕРБ да оцелее.

Съмнявам се, че ще се намери смелчак да поведе вътрешнопартийната борба за оцеляването на ГЕРБ, възможно, макар и малко вероятно е ББ сам да инициира собственото си отстраняване.

Дали ще се появи вакуум зависи преди всичко от Демократична България и в по-малка степен от БСП.

Ако БСП си избере Кирил Добрев за лидер, ще катастрофира. Ако остане Корнелия Нинова, БСП ще се мъчи да се задържи на хлъзгавата повърхност на носталгията. И в двата случая БСП ще остави разколебана, разочарована и нежелаеща да гласува за нея група избиратели.

ДБ е единствената партийна структура, която е в състояние да свие вакуума и да прогони кукувиците. Това няма да е никак лесно, както заради крехкия организационен и нищожен финансов ресурс на ДБ, така и заради цялата ко(й)стинбродска върхушка, която ще работи мощно срещу тях.

Бойко Борисов опита всичко, за да се задържи: раздаде пари, свика конференция, раздаде още пари, наруга летците, раздаде…

Geplaatst door Julian Popov op Zondag 9 augustus 2020

ДБ преди всичко трябва да премине от режим “ГЕРБ не става” в режим “ние ставаме”. Това е доста труден преход, който започна с радикалното преместване на ДБ от земята на декларациите в морето на Росенец и с разтурянето на рахатлъка първо на Ковачки, после на Доган, Гешев и Пеевски.

Дали този преход ще се развие, зависи най-вече от това дали ДБ ще успее да излезе от миналото си, дали ще се отвори към нови социални и географски територии и дали ще го направи заедно и целенасочено, или ще се върне към инстинкта си за вътрешно делене в хралупата на антикомунизма.

Фокусът им върху Гешев, Пеевски и Доган е решаващ, не само защото всички други мълчат за това трио, но и защото там е е голямото гърне с отровата. ДБ показа, че може да бръкне дълбоко в гнойната рана. Сега трябва да покаже, че може да посегне към избирателите на ГЕРБ, БСП, дори и на ДПС, но най-вече към огромното колебаещо се мнозинство, което е стегнало куфарите, или е наляло ракията пред плоския екран.