Парламентарният имунитет не пази от коронавируса

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Служителите на Европейския парламент, които са пътували до засегнатите от коронавирус райони през последните две седмици, са били помолени да останат у дома, за разлика от евродепутатите.

Служителите в парламента негодуват срещу този двоен стандарт.

С ескалирането на тревогата около коронавируса, Европейският парламент взе решение за прилагане на предпазни мерки, като въведе “добри практики” за предотвратяване на разпространението на болестта.

Докато хората от персонала са в самоизолация и работят от вкъщи, дори и да се чувстват добре и да не са имали контакт с човек със съмнения за коронавирус, същите правила не се прилагат за евродепутатите.

Това е така, защото членовете на ЕП се саморегулират – от независим орган от евродепутати, известен като квестори. Въпреки че квесторите решиха да приемат същите мерки, те са само доброволни.

Дори и тази разводнена версия на мерките понесе критики от италиански евродепутат, който в писмо до квесторите, видяно от EURACTIV, заяви, че правото на членовете на ЕП да изпълняват задълженията си не може да бъде ограничено дори в настоящата ситуация.

Но защо работата на евродепутатите трябва да има предимство пред общественото здраве?

Това е още по-притеснително, защото от понеделник започва “Седмицата на комисиите”, последвана от т. нар. “Зелена седмица”, което означава, че много от членовете на ЕП са се прибрали в техните страни и са били в контакт с избирателите си дори повече от обикновено.

Наскоро Комисията представи планове за предотвратяване на разпространението на болестта, включително нов пакет от помощи за повишаване на глобалната готовност, превенция и ограничаване на вируса, но изглежда, че членовете на ЕП имат по-небрежен подход към превантивните стратегии.

Тази липса на институционална координация е очевидна и в насоките, издадени от отделите по човешките ресурси в Парламента и Комисията, като ЕП поставя ограничения за пътуващите в четири засегнати италиански региона, докато ЕК посочва 11-те най-засегнати селища.

Тези двойни стандарти са само върхът на айсберга, когато става въпрос за начина, по който Парламентът действа във връзка с коронавируса.

В началото на седмицата например, в последния момент Парламентът взе решение да отложи началната дата на стажовете “Шуман” за хората, които идват от четирите италиански региона за шест месеца, като даде на стажантите едва едноседмично предизвестие.

Ситуацията беше решена благодарение на президента на парламента Давид Сасоли, който отмени решението.

Длъжностните характеристики нямат значение за вирусите. А това поставя въпроса: как можем да се надяваме да ограничим разпространението на заразата, когато евродепутатите отказват да спазват правилата?