Дъгата, която раздели ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Shared-Link-The-Hub-Article-Templates-Options-2-1-800x450-1 [EPA-EFE/MARCIN BIELECKI]

Кой би си помислил? С такива важни теми от дневния ред на срещата на върха на ЕС като Русия и Турция, да не говорим за сертификата за COVID-19, без който ще ни се провалят ваканциите, правата на ЛГБТКИ+ общността ще засенчат както геополитиката, така и свещения ни начин на живот?

17 от 27 страни в ЕС (всъщност 18, ако броим Португалия, която поддържаше “благоприятен неутралитет” като страна, която оглавява председателството на ЕС), публикуваха съвместно писмо, в което обещаха “да продължат да се борят срещу дискриминацията спрямо ЛГБТИ общността.” Това се случи ден преди Европейската комисия да заяви, че ще предприеме правни мерки срещу новия унгарски закон против ЛГБТК+.

Инициативата се състоя след като парламентът в Будапеща прие законопроект, който забранява изобразяването на хомосексуалност или трансджендър хора в съдържание за непълнолетни.

Сред лидерите на страни подписали писмото са тези на: Белгия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Австрия.

А сред тези, които не го подписаха са: България, Румъния, Словакия, Чехия, Полша, Словения, Хърватия, Литва и, разбира се, Унгария.

И така, какво имаме в крайна сметка? Разделен ЕС.

Ако във всичко това има победител, той се казва Орбан. Той не беше изолиран. Той раздели Европа.

До сега трябваше да е ясно, че след катастрофата с ратифицирането на Истанбулската конвенция, въпросите свързани с пола предизвикват изключително разделение в страните и обществата от ЕС.

Критиците казват, че Истанбулската конвенция е заговор за въвеждане на “идеологията на пола” и насърчаване правата на ЛГБТКИ+ лица в традиционно консервативните общества. Това е точно същността на унгарското законодателство.

Според  уебсайта на Съвета на Европа  България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията. През 2018 г. българският конституционен съд постанови, че Истанбулската конвенция е противоконституционна. Полша ратифицира Конвенцията, но консервативното правителство има съмнения по въпроса.

Може спокойно да се каже, че ако Истанбулската конвенция от 2011г. за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие беше отворена за подписване и ратифициране днес, тя нямаше да получи подписите и ратификациите,  които получи навремето.

Беше ли права председателят на Европейската комисия да определи унгарското законодателство като “срам”? Както и да заяви, че то дискриминира хората въз основа на тяхната сексуална ориентация, като противоречи на всички основни ценности на ЕС?

Нашето мнение е, че да, тя беше права.

Добра работа, г-жо Фон дер Лайен! И моля, започнете да използвате инструментите, които имате на разположение!

Но дали страните от ЕС, които започнаха инициативата за събиране на подписи (всъщност инициативата на Белгия) направиха добър ход?

Ние смятаме, че не.

ЕС има институции. Комисията е пазител на договорите. Съдът на ЕС е техният тълкувател. Те трябва да се справят с проблема, а отговорността често бива заобикаляна. Държавите-членки на ЕС не са съд, съдия или палач. Ако срещата, която започна преди публикуването на тази статия, затъне в непродуктивен и разделящ дебат, това означава, че на лидерите на ЕС им липсва основна политическа култура. Това е много тъжно заключение, точно когато се опитваме да си представим по-светло бъдеще за нашия Съюз.