Европа трябва да чуе британците – те обикновено са прави

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

За останалите 27 страни членки периодът след Брекзит, започващ тази седмица, трябва да постави началото на сериозна дискусия относно целта и бъдещето на Европейския съюз. Защото неуспехът да се продължи напред може да означава бавно разпадане на европейския проект.

Като французин намирам за доста болезнено да призная това публично. Затова нека го кажа веднъж и завинаги: британците бяха прави.

Когато Обединеното кралство се отказа от единната валута, много наблюдатели описаха хода като историческа грешка, прогнозирайки, че Великобритания в крайна сметка ще се присъедини към проекта, който щеше да осигури стабилността, необходима на европейските нации в новата ера на растеж.

Британците – в своя прагматизъм – определиха пет икономически теста, които икономиката на Обединеното кралство трябваше да премине, преди да се присъединят към единната валута. Четири от петте теста се провалиха и Великобритания се отказа от начинанието.

Историята наскоро доказа, че британците се оказаха прави. Когато дълговата криза в еврозоната избухна през 2010 г., липсата на гъвкавост и инструменти за борба с нестабилността на пазара станаха особено видими (тест № 2). Дори след края на болезнената терапия от икономии, икономическите разминавания в рамките на единния валутен блок днес са по-лоши, отколкото преди началото на кризата (тест № 1).

Дейвид Камерън, премиер на Обединеното кралство по онова време, не пропусна възможността да изнесе лекция на европейците като многократно ги призова да задълбочат интеграцията на еврозоната и да използват “голямата базука”, за да прекратят кризата с еврото.

Той беше прав, разбира се. Еврото беше – и все още е – наполовина готов проект, който ограничава обхвата на националните правителства да вземат суверенни решения за икономическата политика, без да ги преотстъпват в замяна на инструменти за преразпределение, пропорционални на размера на блока.

Сега, когато Великобритания де факто е вън от ЕС, европейците е добре да се вслушат в мотивите на британците. Защото може би и този път са прави. Европа, както се оплакват привържениците на Брекзит, се превръща в “свръхдържава” с “отнет от националните парламенти суверенитет”.

Мнозина в Брюксел отхвърлят тези твърдения с чувство за превъзходство, предсказвайки (или може би надявайки се на) провала на Великобритания след Брекзит. Но трябва да се признае, че поддръжниците на Брекзит са прави за едно: Европа намалява обхата на националните правителства за взимане на суверенни решения.

Това, което им е връща в замяна като икономическо и социално благополучие, едва надгражда статуквото. Банковият съюз все още е незавършен, а бюджетът на еврозоната е едва в зародиш, макар и неохотно съгласуван след години на мъчителни разговори.

Както доказа референдумът за излизане от ЕС и неотдавнашните избори във Великобритания, статуквото е ужасно слаб аргумент пред аргумента за “връщането на контрола”, колкото и опорочен да е той.

Така че вместо да се отнасят с презрение към поддръжниците на Брекзит, европейците трябва да обмислят сериозно следващия си ход и да преразгледат плановете си за съюз на две скорости, за ​​който всички прагматици са съгласни, че е единственият начин да се поставят под един чадър различаващите се интереси на 27-те държави-членки на ЕС.

Сега е времето да го направим. В противен случай британците отново ще се окажат прави. Както Марин Льо Пен и Матео Салвини добре знаят, ЕС се намира само на едни избори разстояние от следващата голяма политическа криза.