Защо нямаме право на глас?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Shutterstock/Alexandru Nika]

По закон гражданите на ЕС, живеещи в чужбина, имат право да гласуват и да участват в европейските и местни избори в държавата членка, където живеят. Защо в такъв случай, 14-те милиона европейски граждани, живеещи в чужда държава, член на ЕС, се оплакват от толкова много затруднения при гласуване?

Смята се, че в Обединеното кралство само на европейските избори през май,  един милион граждани на ЕС са били лишени от правото си на глас.

В същото време държави членки като Италия, Полша и Франция насърчават диаспората си в чужбина да гласува на националните избори и дори избират депутати, които да представляват избирателни райони на гражданите си, живеещи извън територията на държавата.

Дания е сред няколко държави от ЕС, които вече предоставят право на глас на граждани от трети страни, но Франция и Германия са сред по-голямата част от страните, където това не се прилага.

“Избиратели без граници” стартираха Европейска гражданска инициатива за замяна на различните законодателства на страните-членки на ЕС, касаещи правото на глас, с един европейски закон, обхващащ всички национални избори и референдуми.

Кампанията смята, че само около 10% от 14-те милиона мобилни граждани на ЕС са гласували на изборите в страната си на пребиваване, а 20% от тях на изборите в родните си държави.

Всичко това се случва на фона на намаляваща избирателна активност в държавите членки.

Участниците в кампанията също така настояват за по-нататъшни реформи, включително изисквания към държавите членки за повишаване на обществената осведоменост относно правото на глас, автоматична регистрация на избиратели в страната на пребиваване, бюра за помощ и консултантски центрове, както и контакт с малцинствата и рисковите групи. Тези искания са за практики, които вече трябва да съществуват.

В действителност шансът националните правителства да се съгласят да предоставят право на глас на граждани на ЕС от други страни, живеещи на тяхна територия, е много малък. Ако 3,7 милиона граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, бяха имали право да гласуват на референдума за Брекзит през 2016 г., вероятно Великобритания щеше все още да е член на ЕС.

Това е ситуация, в която никое правителство няма да иска да стане потенциален заложник.

Но е неоправдано, че милиони европейци нямат право да упражняват правото си на глас на по-ниско политическо ниво, което също пряко засяга условията им на живот.

Въпреки че ЕС се гордее със свободата си на движение в рамките на блока, Съюзът трябва да настоява за повече политически права за мобилните граждани на ЕС.

Пандемията от коронавирус подчерта тази необходимост – милиони емигранти се намират в съответните държави на пребиваване и са обвързани със системите и законодателството им.

Не би трябвало да е проблем гражданите на ЕС да бъдат оставяни да вземат решения за политиките в града, в който живеят, работят, плащат социални осигуровки и данъци. Крайно време е Европейската комисия да отвори очите си за този проблем.