За коронавируса и психичното здраве

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Всички сме засегнати от пандемията от COVID-19. До края ѝ милиони европейци ще загубят приятел или любим човек. Милиони са изправени пред период на несигурност във връзка с работата и доходите си. А докато са затворени в домовете си, често са сами.

А това е рецептата за травмирани хора.

Грижата за психичното здраве винаги е била подценявана в здравеопазването. Ако не можете да си ги заплатите, няма да получите подкрепа и лечение, дори и в по-заможните страни в Европа.

Това създава друг проблем след вдигането на мерките. Как обществата се грижат за гражданите си?

Очевидно е, че тези, които са на първа линия – лекарите, медицинските сестри и болничните работници, които са героите на тази пандемия заедно с пострадалите пациенти, носят основната тежест на бедствието.

Освен че са изправени пред дълги часове и интензивна работа и сами са изложени на висок риск от инфекция, те носят със себе си и със страданието на пациентите и подкрепят семействата на пострадалите.

Във Великобритания на всички 1,4 милиона служители на Националната здравна служба ще бъде предоставени безплати консултации, за да се справят с  шока, претърпян от борбата с COVID-19. В болниците в Италия има психолози в помощ на лекарите и медицинските сестри.

Според неофициални данни тревожността и състоянията на депресия, както и домашното насилие са се увеличили по време на карантината. Въпреки това на фона на претоварени лични лекари, болници, препълнени от случаи на пациенти с коронавирус и социални работници, които не могат да извършват посещения, хората посрещат страданието сами.

След края на карантината правителствата ще се сблъскат с редица различни предизвикателства от решаващо значение за общественото здраве.

Много компании и сектори няма да се възстановят веднага след извънредното положение. Масовата безработица представлява тежък риск за общественото здраве, както и за икономическото възстановяване и затова е жизненоважно политиците да създадат защитен механизъм за хората.

Увеличаването на инвестициите в превенция, както и достъп до алтернативни лечения за страдащите от психични заболявания са от особено значение.

ЕС има ограничена компетентност по отношение на здравната политика. В тази връзка е нужна поне общоевропейска координация на събирането на данни и предоставянето на услуги за психичното здраве.

Но има и лъч надежда.

По време на пандемията хората трябва да разчитат на семействата и приятелите си, а общностите станаха по-сплотени. Това е видно в аплодисментите за медицинските работници всяка вечер и фактът, че по-голямата част от европейците спазват драконовите ограничения за движение и социално дистанциране без оплаквания.

Преди всичко останало в това сме заедно.

Всички виждат, че COVID може да повлияе не само на телата ни, но и на умовете ни и това може да засегне всеки. Защитниците на психичното здраве се надяват, че един от резултатите от кризата може да е намаляването на стигмата около психичното здраве. Защото въпреки изолацията, тази криза ни научи да се разбираме едни други по-добре.