За тежестта на “най-умния” ресор и кои заслужават парите

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Мария Габриел най-вероятно ще получи втори мандат в Комисия, но с нов ресор [European Parliament]

Кой ли не се изреди да мрънка и съветва относно ресора „Иновации и младеж“, предложен на българския кандидат за еврокомисар, пише Костадин Фикиин.

Костадин Фикиин е ръководител на международни проекти в Технически университет- София.

Ресорът не бил най-престижният, не разпределял най-значителните ресурси, можел допълнително да се съчетае със заместник-председателската позиция в Еврокомисията и т.н.

Нека оставим дежурните политически спекуланти и да обърнем внимание на няколко мнения с по-сериозна публична значимост.

Имаше интервю с Ивайло Калфин под гръмкото и недвусмислено заглавие: „Ресорът, който получаваме в ЕК, е важен, но има малко отношение към България“.  От заглавието се разбира, че страната на „Върви народе възродени!“, прародината на Джон Атанасов и родина на Асен Йорданов, имала нищожна връзка с иновациите, науката и образованието.

Веднага се усъмних, че политик и експерт с толкова опит би могъл да е автор на подобна теза и се оказах прав. Думите на Калфин очевидно са извадени от контекста.  Той констатира по същество тъжната истина за липса на световно-разпознаваеми национални постижения в ключови сектори през последните десетилетия.  Имаме, следователно, доста за наваксване, за да заслужим напълно ресора, който ще бъде предоставен на българския член на Европейската комисия.  Въпросът не е да се покажем пред другите, а да сме полезни сами на себе си.

Вицепрезидентът Илияна Йотова се цитира как е казала пред БНР, че “това наистина е много сериозен и много ресурсен ресор, но той не е от тези, които ще предопределят политиката на ЕС оттук нататък.”

Ако в краткосрочна перспектива това вероятно е така, то няма стратегически по-значима инвестиция от всяко евро, вложено в авангардни научни знания и адекватно съвременно образование на младото поколение.  Базираната на знанието визия за бъдещето не е ли приоритет на европейската политика?

Доста по-оптимистично, в предшестващо изявление за БНТ, президентът Румен Радев определи ресора на България като „достатъчно значим“. Комисарят по иновациите и младежта има уникалната възможност да поеме политическото ръководство на впечатляващ мега-ресор, включващ секторите научни изследвания, образование, култура и спорт.

С присъщия си усет за обществените нагласи, премиерът Бойко Борисов обърна особено внимание и на спорта, вероятно, за да издигне науката до нивото на една много по-популярна обществена ценност (доста по-разбираема за “средния българин”, отколкото чуждицата „иновация“). Като стана дума за баланса на ценности, след като имаме Министерство на младежта и спорта, не си ли струва страната ни да има поне една Национална агенция за иновации и върхови технологии?

Ресорът „Иновации и младеж“ обхваща програмите „Еразъм+“ и по-голямата част на „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, които са с бюджет над 100 млрд. евро.  Последните представляват „висшия пилотаж“ на европейското финансиране, поставено в зависимост от резултатите на тежки висококонкурентни конкурси.

Кои заслужават тези пари?

Оценяването на предложените проекти се извършва от независими международни експертни панели и крайните решения се вземат направо в Брюксел.  Администрацията от съответните генерални дирекции и изпълнителни агенции на ЕК организира процеса на оценяване, но не се намесва по същество, нито взема отношение спрямо крайните решения щом процедурите са спазени стриктно.  Участвал съм многократно в Рамковите програми на ЕС за наука, технологично развитие и иновации като автор на проекти, оценител, независим наблюдател на конкурси с общ бюджет от над половин милиард евро. Бил съм и дългогодишно национално контактно лице. Заради това мога лично да потвърдя високото ниво на административна прецизност, прозрачност и професионализъм при провеждането на такива проектни състезания.

Всички тези завишени изисквания вероятно разочароват някои хора в България, които казват, че ресорът е маловажен, а комисарят е с малка изпълнителна власт. Те изглежда предпочитат разпределяне на „пари на калпак“ по волята и субективното усмотрение на силните на деня.

Тези, които смятат, че ресорът е фокусиран главно върху духовната сфера, също правят сериозна грешка.  Научните изследвания и иновациите имат съвсем конкретни материални измерения със забележителни икономически и социални резултати в краткосрочна или в по-дългосрочна перспектива.

„Научните изследвания са това, което превръща парите в знания, а иновациите – онова, което превръща знанията в пари“. Това е една проста дефиниция за материалисти, която имах честта да науча лично от Еско Ахо, бивш министър-председател на Финландия и дългогодишен председател на финландския държавен иновационен фонд.

Няма нищо по-силно от промишленост, въоръжена с уникални знания и върхови технологии, способна да генерира икономически и финансови ресурси без да разчита на подаяния отвън.

Изводът е, че без да се е стремила специално, България получава страхотен ресор в новата Европейска комисия, както и „най-умното“ портфолио на утрешния ден.  Остава да пожелаем успех на г-жа Мария Габриел и нейния бъдещ екип с надежда капацитетът и талантът на нацията ни да станат достояние на Европа. Ако напоследък не сме имали научни и образователни постижения, с които да се гордеем или да впечатлим света, не е ли дошъл моментът да го направим сега?