Избори по време на пандемия

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

[EPA-EFE/BOGDAN CRISTEL]

Харесва ли ни или не, избори се провеждат и ще продължат да се провеждат въпреки разпространението на коронавируса, а пандемията ще оставя своето отражение върху процеса още дълго.

През 2020 г. част от изборите и референдумите в ЕС бяха отложени, а други бяха проведени независимо от COVID-19 [вижте пълния списък]. Миналия декември в Румъния се проведоха парламентарни избори, а през януари – президентските в Португалия.

Предстоят още избори в Нидерландия (парламентарни 15-17 март), България (4 април), втори тур на отложените френски регионални избори – вероятно през юни и, разбира се, парламентарните избори в Германия на 26 септември.

По този повод Съветът на Европа, най-старата европейска организация, специализирана в наблюдението на изборния процес, излезе с необичайно съобщение. То бе на основата на цитат от романа “Чумата” (1947) на Албер Камю, който разказва за болестта, върлуваща над алжирския град Оран по време на френското управление.

“Навици!… А всичко, което е необходимо, е въображение.”

Съветът на Европа намекна, че трябва да проявяваме въображение дори и по отношение на изборите.

Въпреки токсичния контекст, в който бяха проведени, изборите в САЩ наистина доказаха това твърдение с рекордния брой гласоподаватели, дали своя вот по пощата – над 65,6 милиона души.

Гласуването по пощата е практика в САЩ и преди COVID-19. В ЕС обаче само няколко държави (Австрия, Германия, Унгария, Италия, Испания) я имат, а единствено Германия и Австрия я използват широко. На парламентарните избори в Германия през 2017 г. по пощата са гласували 29% от избирателите.

Изборите по време на пандемията, проведени по класически начин с хартиени бюлетини, обикновено отчитат ниска избирателна активност. В Румъния, въпреки големия политически залог на парламентарните избори на 6 декември, избирателната активност беше около 33%. В Португалия избирателната активност за президентските избори през януари бе 39%.

COVID-19 ускори дигитализацията, даде тласък на онлайн обучението и наложи телеконференциите. Логично е в такъв случай вирусът да ускори и въвеждането на електронното гласуване – или поне да въведе нови опции за дистанционен вот.

Любопитно ще е да видим какво могат да научат другите държави от водещите страни в електронното гласуване като Естония. Всеки естонски гражданин притежава електронна лична карта с активиран чип, която му позволява да гласува по интернет. На парламентарните избори през 2019 г. 43,75% от всички гласоподаватели в Естония гласуваха онлайн.

Непрякото електронно гласуване (използване на машини в избирателните секции) е стъпка в правилната посока за тези, които са използвали само хартиени бюлетини досега, но и това вече изглежда морално остаряло. В България за пръв път частично ще бъдат въведени машини за гласуване, но същите конспиратори, които са против ваксините, твърдят, че машините ще бъдат инструмент за масово заразяване.

Нека наистина използваме въображението си, за да се подготвим за предстоящите избори – в името на демокрацията.

Въпреки всичко коронавирусът няма как да не повлияе на резултатите от изборите, защото овладяването на кризата ще е един от основните критерии при вземането на решение за кого да се гласува. Но това е отделен въпрос и предмет на отделна статия.