Избори след пандемията

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE / ANTONIO BAT]

Защо Източна Европа бърза с провеждането на избори веднага след разхлабването на ограничителните мерки?

Сърбия, най-голямата страна кандидатка за членство в ЕС, проведе спорни парламентарни избори на 21 юни, които бяха бойкотирани от опозицията.

Полша, най-голямата източноевропейска държава-членка на ЕС, проведе първия кръг на президентските си избори на 28 юни. Те затвърдиха усилията на управляващата партия “Право и справдливост” да остане на власт.

И накрая Хърватия, най-новата държава членка и настоящ председател на Съвета на ЕС (до полунощ във вторник), се подготвя за парламентарни избори в неделя (5 юли).

Общото и в трите случая, освен здравните рискове, е, че огромният пакет за възстановяване на ЕС в размер на 750 милиарда евро и усилията в областта на зелените политики и дигитализацията, изобщо не присъстваха в дискусиите, съпровождащи изборите.

В последния си доклад американската неправителствена организация “Фрийдъм Хаус” обяви, че Сърбия се е превърнала от демокрация в хибриден режим. Сръбската прогресивна партия (ЕНП) на президента Александър Вучич спечели убедително вота, тъй като по-голямата част от опозицията остана встрани от надпреварата и обяви изборите за нечестни и нелегитимни.

Темите за дигитализацията, миграцията и икономическия растеж бяха бегло споменати и засенчени от бойкота.

В Полша, освен спора за гласуването по пощата, фокусът на разговорите беше насочен върху правата на ЛГБТ общността.

Действащият президент Анджей Дуда, близък до “Право и справедливост”, се ангажира да забрани часовете за правата на ЛГБТ общността в училищата. Той коментира, че ЛГБТ не е общност от хора, а е идеология, която е по-лоша от комунистическата доктрина.

В Хърватия – чието първо председателство на ЕС мина до голяма степен незабелязано на родна почва – преобладаваха две теми, целящи да отклонят общественото внимание:

“Трябва ли жените, жертва на изнасилване да имат право на аборт?” и “Трябва ли премиерът Андрей Пленкович да се самоизолира, след като посети тенис турнир на Адриатическото крайбрежие?”.

“Темата за това какви проекти можем да предложим във връзка с разпределението на 10-те милиарда евро, предназначени за Хърватия от фонда за възстановяване на ЕС, не беше сред дискутираните”, коментира главният редактор на EURACTIV Хърватия, Желко Търканец.

“Управляващият Хърватски демократичен съюз смята, че вече са демонстрирали своята компетентност по въпроса като са привлекли значителни средства по линия на кохезионния фонд. От друга страна, всички останали партии изобщо не разбират материята”.

Нищо чудно, че истинската сензация в кампанията бе подигравателно видео с представителя на сръбското малцинство Милорад Пуповац, който редовно е под прицела на националистите от десния лагер.

Мястото на Пуповац в новия парламен е почти гарантирано. Генереално обаче анализатори прогнозират висящ парламент, в който основните партии, ХДС и социалдемократите, ще се борят за сформиране на работещо мнозинство.

Остава да разберем дали прибързаното провеждане на изборите на фона на нарастващия брой заразени с коронавирус в Хърватия и други съседни страни е било правилното решение.