Имам една мечта – медийна свобода

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com. На маската пише на унгарски "Искаме свобода за медиите" [Peter Kollanyi /EPA/EFE]

Да си го кажем направо. Европейският съюз не може да направи кой-знае какво за подобряването на медийната среда, която в някои страни членки можем да окачествим като отровна.

Днес (21 април) международната неправителствена организация “Репортери без граници” публикува Световния индекс за свобода на пресата за 2020 г.

Ако се фокусираме само върху Европейския съюз, можем да заключим, че блокът далеч не е хомогенен.

Някои от държавите членки са начело измежду 180-е изследвани държави.

Финландия заема второ място (на първо място е Норвегия, която не е член на ЕС), Дания е на трето, Швеция е на четвърто място, Нидерландия е пета. В класацията Португалия е под номер 10, Германия – 11, Белгия – 12, Ирландия – 13, Естония – 14. Люксембург се нарежда на 17-о място, Австрия на 18-о, Латвия – 22, Кипър – 27, Литва – 28, Испания – 29, Словения – 32, Словакия – 33, Франция – 34.

Най-зле класираните членове на ЕС са Чехия – на 40-а позиция, Италия – 41-ва, Румъния 48-а, Хърватия 59-а, Полша 62-ра, Гърция 65-а, Малта 81-ва, Унгария 89-а и България, за съжаление на 111-а позиция, което е по-лошо класиране от представянето на която и да е страна кандидатка.

Ясно е, че след като една страна се присъедини към ЕС, Брюксел не може да направи почти нищо, което може да се възприеме като намеса във вътрешните ѝ работи. Правителствата на страните, които се присъединиха към ЕС, но в които липсваше демократична зрялост, затегнаха още по-силно хватката си, за да избегнат критиките и да покрият корупцията си.

Тези правителства поставят свои хора, които да ръководят медиите и особено телевизиите и разпределят средства в полза на послушните медии, като същевременно намаляват източниците на приходи на независимите такива.

Независимите журналисти ги уволняват, а собствениците на медии влизат в негласно споразумение да не позволят на уволнен журналист да си намери работа по специалността. В момента в контекста на пандемията, Унгария може да вкара в затвора всеки, за когото се твърди, че разпространява дезинформация.

Оцеляването на независимите медии в няколко държави-членки на ЕС става почти мисия невъзможна. Точно в тези страни качествената, независима журналистика е изправена пред възможно най-лошата конкуренция на сайтове, разпространяващи скандални фалшиви новини, чиито бизнес модел разчита само на кликбейт и Google реклама.

За щастие има няколко добри инициативи, които да позволят на ЕС да се активизира в правилната посока. Сред тях има много добри идеи, за които се надяваме, че скоро ще бъдат приложени.

Но ЕС има нужда и от нещо повече. Необходими са общоевропейски медии, които да поставят стандартите на качествената журналистика и на които аудиторията може да има доверие.

В мрачните времена на Студената война имаше една медия, излъчвана на няколко езика, която мнозина от източната страна на желязната завеса следяха с трепет – Радио Свободна Европа. В този ред на мисли Европа се нуждае от общоевропейски телевизионен канал и това не е Euronews, чийто собственик на 88% е египетски милионер.

В четвъртък лидерите на ЕС ще трябва да мислят мащабно и да се споразумеят за по-голям дългосрочен бюджет. В името на оцеляването и ренесанса на Съюза те трябва добре да се замислят за създаването на общоевропейска медия в служба на всички страни членки. Подобна медия трябва да бъде юридически базирана в Брюксел, столицата на ЕС, като най-добрата гаранция за нейната независимост.