Има ли други желаещи да напуснат ЕС?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Още преди Европейският парламент да гласува Брекзит и Обединеното кралство да напуснe ЕС, множество анализатори започнаха да се чудят коя държава ще е следващата, която може да напусне блока.

Найджъл Фараж, идеологическият баща на Брекзит, миналата седмица отново пророкува, че Полша, Дания и Италия ще последват стъпките на Лондон и скоро ще напуснат ЕС.

“Начинът, по който се порицават поляците — те често са обиждани от хора като предишния европейски рицар на върховенството на закона Франс Тимерманс — ще им дойде в повече”, заяви Фараж пред журналисти в Европейския парламент преди Брекзит.

Провокативно изявление бе цитирано с охота от политически наблюдатели в цяла Европа.

Но може ли спречкването за върховенството на закона между Варшава и Брюксел, наистина да стане причина за официално напускане? До момента дебатът куца по същество и не дава отговор на други, по-належащи въпроси.

От момента, в който процесът на Брекзит започна през 2016 г., десни партии в няколко държави членки, водени от евроскептици като Вилдерс, Льо Пен и Салвини, започнаха атаки срещу ЕС и намекнаха, че извън съюза е по-добре.

Но във всички тези страни проучванията на общественото мнение в момента показват, че повечето граждани дълбоко ценят икономическите ползи и правата на гражданите в целия блок.

Въпреки че Варшава наистина може да е тръгнала по пътя на “предизвикан Полекзит“, след като във вторник президентът Анджей Дуда подписа противоречиво законодателство, насочено към дисциплинирането на съдии, които поставят под въпрос правителствените съдебни реформи, то според анализаторите реалното напускане на Полша изглежда твърде малко вероятно.

В политическо отношение страната е и малко по-различна от останалата група потенциални ренегати.

Вярно е, че Полша все повече се отдалечава от ЕС след присъединяването си към блока през 2004 г. Тя беше единствената държава, която не подписа Зеления пакт на Европейската комисия (макар че вероятно ще го направи на точната цена) и не показва признаци на желание за скорошно присъединяване към еврозоната.

Но за разлика от много защитници на идеята за напускане в други европейски държави членки, в Полша тя не се поддържа от десния лагер, понастоящем управляващ страната. Всъщност политическите спекулации бяха на проевропейската опозиция, породени от желанието ѝ ​да спечели гласове, хвърляйки обвинения, че излизанете от ЕС е крайната цел на управляващата партия.

Служители на полското правителство, а напоследък и самият Дуда, многократно отхвърлиха твърденията като “безсмислици”.

Най-голямата заплаха на местно ниво за опозицията би била ситуация, при която Брюксел може да се примири с постоянното присъствие на “Право и справедливост” във властта, постигайки някакъв вид споразумение с тях.

Логиката на опозицията, особено преди президентските избори през май, не е сложна: огромна част от гласоподавателите подкрепят членството на Полша в ЕС, т.е ако те бъдат убедени, че от “Право и справедливост” искат страната да напусне блока, решението им за кого да гласуват на следващите избори е ясно. Донякъде оправдан политическа риск при нормални обстоятелства, но доста опасен курс след Брекзит.

Истината обикновено се крие в числата. А те предполагат, че мнозинството поляци не само подкрепят членството на страната в ЕС, но голяма част от тях желаят и дори още по-силна интеграция. И никой национален политик, стремящ се към втори мандат, не би могъл да се противопостави на тази тенденция.

Вместо да представя “Право и справедливост” като рицарите на апокалипсиса, полската опозиция трябва да работи върху стратегии за противопоставяне на действията на правителството по съществен начин, особено що се отнася до въпросите на върховенството на закона.

За повечето източноевропейски страни важи едно правило – те имат основателна причина в скоро време да не изоставят кораба на ЕС, и това са европейските фондове. В близкото бъдеще този финансов аспект би могъл да послужи като ключ за решаването на спора между Брюксел и Варшава.

Дори и правителството на “Право и справедливост” да крие тайни надежди за излизане от Съюза, те никога не биха могли да обяснят на гражданите как ще отпуснат пари за финансиране на всички социалните политики, които им спечелиха мнозинство на изборите миналата година.

Макрон разбира това много добре и заложи на прагматизма по време на пътуването си до Варшава.

Френският президент осъзна, че се нуждае от сътрудничеството на Полша като петата по големина държава членка и, според Вашингтон, ключов член на НАТО, за да направи желаните стъпки по Зеления пакт, европейската отбрана и бъдещето на блока.

А може би е дошло време за провеждане на диалога на друго ниво, като и двете страни кажат какво искат – в твърда валута.