Ирландска революция

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Изборите в Ирландия в събота отбелязаха преломен момент в политическата история на страната, но най-големият победител в лицето на лявата националистическа партия “Шин фейн” може да не участва в следващото правителство.

Някога отлъчвана и маргинализирана, партията успя да направи исторически пробив в  ирландската двупартийна система, за да се превърне в първата сила на изборите. Националистическият оттенък ѝ осигури едва 42 кандидата от 159-те места, така че влиянието на партията в парламента ще бъде ограничено.

С безпрецедентен ръст на подкрепата “Шин фейн” получи 24,5% от гласовете, изпреварвайки “Фина фойл”, водена от Майкъл Мартин, която получи 22,2%. Трета бе  “Фина гейл” на Лео Варадкар.

Разпределението на местата в ирландския парламент вероятно ще отнеме няколко дни, но се очаква “Шин Фейн” да получи около 40 места.

Докато за “Шин фейн”, “Фина фойл” и “Фина гейл” ще последва продължителен период на преговори, за да се определи формата на бъдещата коалиция, то резултатът от изборите в събота ще се отрази на ирландската политическа система за години напред.

“Шин Фейн” бе запратена в ъгъла на националната политика след подписването на Споразумението от Разпети петък през 1998 г., което сложи край на насилствения конфликт между протестанти и републиканци католици, продължил три десетилетия.

През 80-те години на миналия век “Шин Фейн” бе мобилизирана като политическо оръжие на ирландската републиканска кауза след последвалата ирландската гладна стачка от 1981 г., в която десет републикански затворници гладуват до смърт, включително членът на Републиканската армия (ИРА) и лидер на движението Боби Сандс. Сега национализмът в Ирландия преживява своеобразно възраждане в общественото мнение.

Снимката на повече от 100 000 граждани на погребалното шествие на Сандс се понесе из цялата страна, а “Шин Фейн” се опита да извлече полза от обществената подкрепа чрез оспорване на изборите на север и на юг от границата.

Партията зае мястото си в ирландския парламент, а в последствие бе асимилирана от всекидневната национална политика. Въпросът, който възниква от историята на “Шин Фейн”, е следният:

До каква степен партията все още изпитва същите настроения, подбуждащи към подкрепата на въоръжен конфликт в името на обединението на Ирландия? Гледайки резултатите от изборите миналата събота, трудно ще оспорите (мирната) политическа революция, случваща се в момента в Ирландия.

Сега идва ред на тромавия и изтощителен процес на “проучване на всички варианти”. “Шин фейн” ще поиска роля в следващото правителство, но поради историята на партията, нито “Фина фойл”, нито “Фина гейл” ще проявят голямо желание да установят партньорство с лидера на “Шин фейн” Мери Лу Макдоналд.

Лео Варадкар от “Фина гейл” е по-непоколебим в позицията си срещу “Шин фейн”, но се очаква да освободи постта скоро. Майкъл Мартин от “Фина фойл” не изключва възможност за патньорство, но уточни, че има “значителни несъвместимости” с партията на Макдоналд.

Като оставим настрана опасенията около миналото на “Шин фейн, заслужава да отбележим, че обществената подкрепа към партията вероятно е повече свързана с политиките ѝ, отколкото с политическите ѝ убеждения.

Въпреки относителния икономически успех на Ирландия след спасяването на страната от финансовата криза през 2008 г., редица фактори разклащат обществената подкрепа за лидерството на Варадкар, подкрепени от опозиционната “Фина фойл”.

Недостигът на жилища, нарастващите разходи за наем и нарастващият брой бездомни са области, които “Шин фейн” обеща да подобри, и които са доказано слаби места на “Фина гейл”.

В действителност има само два възможни изхода от изборите в събота:

Първият и по-малко вероятен е “Фина фойл” и “Фина гейл” да постигнат споразумение, за да продължат да управляват заедно (ход, който вероятно ще предизвика силно обществено недоволство). Вторият е някоя от основните партии да се примирят с факта, че отказът за съвместно управление с “Шин фейн”  би означавал потъпкване на демокрацията.

Малко е вероятно партиите, които държат юздите на властта, да ги разхлабят в скоро време. Изявлението на Макдоналд, че ирландските граждани са извършили “революция пред урните”, не е преувеличено.

“Шин фейн”, която е бе маргинализирана дълго като радикална националистическа и лява партия, получи подкрепата на ирландския народ и заслужи правото да влезе в правителството. Присъствието ѝ в парламента бележи разрушаването на двупартийната политическа система в Ирландия.