Истинската заплаха от коронавируса

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Коронавирусната епидемия COVID-19 идва като шамар за либерално настроените хора, застъпващи се за по-отворен свят и икономика без граници.

За много кратко време обаче вирусът извади на показ най-лошите инстинкти у човека: страха от чужденеца и от чуждата раса (азиатската в случая), затварянето на граници, избягването на пътувания и на масови прояви.

Истинско чудо е, че Доналд Тръмп и неговият екип все още не са използвали коронавируса, за да аргументират допълнително недоверието си към Китай, отхвърлянето на глобализма и любовта си към стените.

В Китай, където вирусът се зароди и влиянието му досега е най-силно, световната общност направи сериозна грешка. Пренебрегвайки предупрежденията на Световната здравна организация, всички големи страни изпратиха самолети, за да евакуират гражданите си.

Това наистина можеше да бъде направено в Китай, където в края на краищата няма толкова много чужденци. Но в случая с епидемията в Италия, дом на стотици хиляди чужданеци, някой може ли да си представи подобна операция по репатриране? Разбира се, че не, това би било катастрофа.

Какво е за предпочитане – сложно репатриране или пълно затваряне на границите, както Русия направи с най-големия си съсед? Можем ли да си представим идентична ситуация в Европа? Австрия или Франция напълно да затворят границата си с Италия?

Какво ще е влиянието на коронавируса върху Шенген?

Какви могат да бъдат последиците върху ЕС в момент, в който различията в позициите между Австрия и Италия – необходими ли са въобще допълнителни примери – са толкова големи в контекста на дългосрочния бюджет на ЕС, например?

Днес (24 февруари) Европейската комисия реагира бързо, представяйки пакет на стойност 232 милиона евро за справяне с предизвикателствата в резултат на COVID-19. Но от финансовата разбивка забелязваме, че в бюджета не е отделено нито едно евро за комуникация.

От Комисията, за съжаление, не знаят какво точно да комуникират. Когато разговаряхме с представители на институцията, те изглеждаха неподготвени да отправят дори няколко прости послания за това, какво трябва и какво не трябва да се предприема в условията на епидемията.

А подобна липса на лидерство може само да разпали нова криза или да подхрани вече съществуващата. Заплахата не е във вируса, а във възприятието за него. Защото вирус като COVID-19 е много по-малко опасен, отколкото паниката, която има силата да предизвика.