Каква е ползата от Шарл Мишел?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE]

ЕС премина през няколко тежки месеца, откакто най-големите постове на председател на Европейската комисия, Парламента и Съвета бяха разпределени. Случиха се Брекзит, миграционната вълна, пандемията, трябва да се реагира на климатичните промени. Този период бе най-голямото изпитание и в кариерата на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.

Мишел имаше репутация на ефективен преговарящ по времето, когато беше министър-председател на политически разделената Белгия през бурния период между 2014 г. и 2019 г.

Въпреки това мнозина наблюдатели посочват, че Мишел е избран по линията на най-малката съпротива при преговорите между доминиращите лидери на държавите членки.

В Белгия мнозина смятаха, че управляващата коалиция на Мишел е нестандартна и едва ли ще издържи дълго. В крайна сметка правителството на Мишел се разпадна, когато коалиционните му партньори се оттеглиха заради разногласия по отношение на Глобалния договор на ООН за миграцията.

Фактът, че неговата либерална партия “Реформистко движение” бе едва трета по големина в Белгия и единствената френскоговоряща партия в коалиция с три фламандски партии доведе до “коалицията камикадзе” .

През по-голямата част от мандата си Мишел бе засенчен от Барт де Вевер, лидер на фламандско-националистическата N-VA. “Ако някой не може да се справи с N-VA, как може да се очаква да демонстрира лидерство пред 27 (или 28) ръководители на страни членки, често на крайно противоположни позиции?”, беше обвинението на критиците.

Мишел беше заявил, че се ангажира да строи политически мостове, но през последните месеци той взе твърде малко важни решения. Вместо това на лице бяха безпорядък и некоординирани действия между държавите членки.

Председателят на Съвета изрази съжаление, че ЕС работи много бавно по време на кризата с COVID-19. Той призова за солидарност с най-силно засегнатите от пандемията страни като Италия и Испания. Въпреки това Мишел не направи много, за да ускори вземането на решения, поне не и публично.

Предшествениците на Мишел – Доналд Туск и Херман ван Ромпой – заеха своето място на лидери. Ван Ромпьой беше тих, но ефикасен технократ, който знаеше как да постигне консенсус, а Туск – харизматичен медиатор, който знаеше как да сключва сделки и да използва своя дар слово.

Докато Туск и Жан-Клод Юнкер бяха на едно ниво, Урсула фон дер Лайен до момента засенчва Мишел на сцената на ЕС.

В кризите, с които Европа се сблъсква през последните години – от притока на бежанци през 2015-2016 г. до продължаващия цирк, наречен Брекзит – всички разчитаха и на двамата лидери да определят посоката на дебата.

Влиянието, което председателството на Съвета може да окаже, е по-важно, отколкото вземането на решения. Урсула фон дер Лайен има повече власт като председател на Комисията. Досега, макар и да има правото да свиква срещи на върха и да определя дневния ред, Мишел рядко проявя политически усет в прилагането на правомощията си, когато ЕС изпадне в задънена улица заради разделенията между членовете му.

Независимо дали става въпрос за разширяването или за проблемите с “Пестеливата четворка”, Мишел изглежда ръководи Европейския съвет по начина, по който ръководеше и Белгия като министър-председател. Той отсъства, а понякога се меси навсякъде.

Проблемът с комуникацията също е налице. Туск беше добър комуникатор, особено с бързите си реакции в социалните медии. А Мишел?

Председателят на Съвета вероятно си е задал същия въпрос и сега реши да публикува свой бюлетин, като посочи, че е взел решение да се обръща редовно и директно към гражданите. Той обясни, че “те не се чувстват достатъчно добре информирани за това, което прави ЕС”.

Идеята несъмнено е добронамерена и вероятно е вдъхновена от публичните консултации на Еманюел Макрон, но бюлетинът на Мишел изглежда показателен за образа на аналоговия политик в днешната дигитална ера.