Какво е позволено на сатирата?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Времената, в които живеем, с лидери като Тръмп, Путин и Ердоган, направо плачат за сатира.

Политическата сатира е традиционна за парадите в деня, известен като “Розовия понеделник”, когато десетки хиляди посетители се присъединяват към карнавалните шествия в няколко страни.

През 2020 г. обаче,  сатирата стана още по-политическа от обикновено. Политиката на Тръмп отнася справедливо полагаемите ѝ се подигравки, както и блатото, наречено Брекзит, и крайнодесните политици с най-различен политически колорит.

Макар и замислен като провокативен, всяка година карнавалът в “розовия понеделник” разпалва дебат за скритите му мотиви.

Карнавалът в Аалст е събитие с многовековна история в централна Белгия, известно с осмиването на управляващи и публични фигури. През последните години обаче, карнавалът бе остро критикуван заради изображения на евреи в стила на нацистката пропаганда.  През почивните дни на парада се появиха  кукли на евреи с криви носове, пазещи сейфове пълни със злато или облечени като насекоми.

В понеделник (24 февруари) Европейската комисия осъди “антисемитската проява” по време на белгийския уличен парад, като “несъвместима” с европейските ценности.

Така стигаме до въпроса: “Какво ѝ е позволено на сатирата?”

Сатирата е била и е най-добрият инструмент, по който може да се определи степента на свобода в обществото.

Германският писател и публицист Курт Тухолски, изтъкнат сатирик по времето на Ваймарската република, предвиждал бруталността на Третия райх, си зададе този въпрос още в далечната 1919 г .: Was darf Satire?

Отговорът му е: “Всичко!” Но с важно ограничение, което за съжаление винаги се пренебрегва: “Никъде безхарактерният човек не е по-бързо разобличен, отколкото тук (в сатирата)… “.

Ако цели да бъде ефективна, сатирата може и трябва да предизвиква. Нуждае се от провокация, преувеличение, малко сол в раната. За да осъди или осмее лица или събития,  тя трябва да наруши табуто. Нужно е да заболи, но не чрез безсмислени обиди, а чрез сурова и точна критика.

Това е голямото предимство на свободата на словото, за което хората се борят от векове. Същата свобода на словото, която беше поставена под опасност след атаките срещу френското сатирично списание “Шарли Ебдо” преди пет години.

Но сатириците ходят по тънък лед и трябва да са много внимателни. Сатирата не трябва да клевети или да нарушава правата на личността, както и да взема под прицел по-слабите.

Но да помислим пак за казаното от Тухолски.

Дали всичко, което се представя за сатира, е сатирично в действителност? И наистина ли на сатирата ѝ е позволено “всичко”, дори и ако служи за прикритие на политическа провокация, злонамереност или обида? Ако всички са равни пред закона, то и сатирата – да заключим с Тухолски – трябва да го спазва.

Как някой възприема сатирата е въпрос на личен субективизъм. Човек или ѝ се смее, или я отхвърля, или я изправя пред съда. Няма съмнение, че онези, които под прикритието на сатирата целят само да нанесат обида или клевета, трябва да са наясно, че могат да бъдат подведени под наказателна отговорност.

В този ред на мисли карнавалът не трябва да става аполитичен, но въпросът къде е границата остава спорен.

И миналата година карнавалът в Аалст предизвика възмущение, заради антисемитски изображения. В резултат на това ЮНЕСКО премахна събитието от списъка на световното културно наследство – ход, който изглежда не е бил взет под голямо внимание.

“Карнавалът в Аалст трябва да си остане карнавалът в Аалст и да се шегува с всичко и всички. Това не винаги става явно в чужбина, но това не е антисемитска проява. Цензурата не подхожда на събитието”, заяви пред белгийските медии премиерът на Фландрия Ян Ямбон (член на националистката партия N-VA). След изказването му мнозина в Аалст го възприеха за защитник на свободата на сатирата.

За много други, включително международни наблюдатели и организации, с повтарянето на случилото се миналата година, организаторите на фестивала са демонстрирали не само липса на историческа информираност, но и расизъм и проява на лош вкус, представяйки антиеврейски клишета само няколко седмици след 75-годишнината от отбелязването на Холокоста в Европа.