Как да поправим политиката на разширяване на ЕС

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Украински знамена са издигнати до знамето на Европа, за да покажат солидарност с Украйна заради руската агресия, пред Европейския парламент в Брюксел, Белгия, 28 февруари 2022 г. [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Алтернативата на продължилия десетилетия процес на разширяване на Европейския съюз би била да се възроди концепция, обсъждана в началото на хилядолетието – асоциираните членства като предварителен етап за пълноправно членство, пише Андреас Витковски, старши изследовател в Берлинския център за международни операции за мир (ZIF).

Украйна, Молдова и Грузия искат бързо членство в Европейския съюз. Така нареченото „асоциирано трио„, сформирано в рамките на „Източното партньорство“ на ЕС, взе инициативата в свои ръце.

На 28 февруари Украйна подаде молба за членство, а Молдова и Грузия последваха примера й. Заради руската агресия в Украйна Европейският съвет малко след това инструктира Комисията да разгледа тези заявления.

Все пак резултатът от неформалната среща на върха на ЕС във Версай на 10 и 11 март беше колеблив. Вместо да изпрати мощен политически сигнал, ЕС остана в отбранителната позиция, която заема срещу новите членове от известно време. Правителствените ръководители увериха най-вече Украйна, че страната е част от „европейското семейство“. Но никой не поиска да вдъхне надежда за бърз процес на членство.

Мотивите на тримата кандидати са напълно разбираеми. Свидетели на инвазията в Украйна, те искат да свържат с по-силни, по-бързи и по-обвързващи отношения с ЕС. Това, което очакват, е не само по-голяма поддръжка, но и повече сигурност. Но всъщност процесът на присъединяване може да отнеме десетилетия. Едва ли ще се поддаде на геополитически преки пътища.

От една страна, триото все още е далеч от готовност за присъединяване. Въпреки всички усилия, те отговарят минимално на критериите от Копенхаген, които са предпоставка за членство в ЕС, а именно –  стабилни демократични институции, стабилно върховенство на закона и конкурентни пазарни икономики.

Обратно, в момента съюзът е пренапрегнат, за да приеме нови членове. Председателят на Съвета Еманюел Макрон от известно време призовава за реформи.

В момента не се вижда напредък, а резултатите са явни. Само преди седмици съюзът се сблъска със значително вътрешно напрежение, не на последно място заради споровете за полската и унгарската политика.

Фактът, че ЕС вече се стеснява от гледна точка на войната, вероятно е по-малко устойчив от желаното. Слаб съюз поради структурни блокади не е нито в негов интерес, нито в интерес на евентуални нови членове.

Тази дилема предлага на блока две възможности – да следва настоящия курс или да избере иновация, която би била силен политически символ.

Продължаването на сегашната политика би хвърлило „асоциирано трио“ към процес, който ще продължи десетилетия и е много несигурен с оглед на гореспоменатите вътрешни трудности на блока. Разбира се, може да се предложи повече помощ, повече сътрудничество, евентуално интеграция в Европейското икономическо пространство. В материално отношение това със сигурност би помогнало.

Но разочарованието трябва да се уталожи. Сега ЕС все по-малко успява да „опакова“ подкрепата си за страните от „Източното партньорство“ по начин, който осигурява положителни, насочени към бъдещето импулси. Същото се наблюдава и по отношение на страните от Западните Балкани – 20 години отложени перспективи и неизпълнени обещания значително отслабиха доверието в ЕС. Това се отнася и за забавянето на либерализирането на визовия режим за Косово или многократно отлаганото начало на преговорите с Албания и Северна Македония. С оглед на технократичната им обвивка материалните стимули на ЕС помагат все по-малко – политическият импулс е загубен.

Алтернативата би била да се възроди концепция, обсъждана в началото на хилядолетието – асоциираните членства като предварителен етап за пълноправно членство. По това време идеята беше отхвърлена като насърчаване на символична политика. Но тъмните времена се нуждаят от блестящи символи.

Привлекателността на асоциираните членства е, че те могат да бъдат реализирани сравнително бързо. Асоциираните членове ще имат достъп до същите предимства, които вече са получили по силата на споразуменията за асоцииране с ЕС. Те биха могли да бъдат допълнени от допълнителни стимули. Ще бъде отказано пълно участие в институциите на ЕС, но е възможно да получат статут на наблюдатели. По този начин пътят към пълноправно членство може да отнеме повече време, без да доведе до постоянно разочарование.

Разбира се, промяната на политиката за присъединяване е болезнена. Но такива са времената. Изпращайки мощен политически сигнал към „асоциираното трио„, ЕС може да излезе от парализиращата си отбрана, която заплашва да навреди на репутацията му, а  и на политическия му капитал в дългосрочен план.