Келтски хартиени тигри

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief is EURACTIV's evening newsletter [Photo: Shutterstock]

И трите делегирани парламента на Обединеното кралство – в Белфаст, Кардиф и Единбург – ще откажат да одобрят сделката на Борис Джонсън за Брекзит до края на днешния ден. Но протестите им ще останат нечути, след като Лондон даде ясно да се разбере, че опасенията им имат малка тежест.

Всеки от делегираните парламенти на Обединеното кралство има думата дали Споразумението за оттегляне от ЕС следва да бъде прието. В момента тече обсъждането на уелските депутати, но вероятно те ще последват колегите си от Шотландия и Северна Ирландия и ще решат, че не могат да подкрепят текста.

Решението на Джонсън да премахне парламентарния надзор над следващия кръг от преговори и да изключи възможността за удължаване на преходния период бяха сред разнообразните причини, поради които трите парламента обърнаха гръб на законопроекта.

Това би трябвало да означава, че процесът на Брекзит ще попадне в задънена улица отново, имайки предвид, че депутати, представляващи повече от 10 милиона избиратели, ще са гласували против сделката за излизане…

Съвсем не.

Преди дори членовете на уелския парламент да се срещнат, за да гласуват днес, Стив Баркли, министър по въпросите на Брекзит от кабинета на Джонсън им съобщи, че Уестминстър възнамерява да пренебрегне гласуването „против“, позовавайки се на „извънредната“ ситуация, поставена от Брекзит.

Правителството на Обединеното кралство е длъжно да потърси съгласието на делегираните органи, когато се отнася до законодателни решения, които попадат под техния мандат, но де факто Лондон все още има законното право да игнорира взетите решения.

В телевизионно интервю бившият премиер Гордън Браун, шотландец, предупреди ясно, че Обединеното кралство „може скоро да се разпадне“, ако келтските нации усещат, че гласът им не се чува в Уестминстър.

Шотландия очевидно е по-напред в процеса на отделянето от Лондон, емоциите от неуспешния референдум за независимост през 2014г. още не са преминали, а само биват засилвани от Брекзит. Тя вероятно ще послужи като тест за другите две държави.

Безспорно е, че усещането за изоставяне от страна на отдалечените депутати в Уестминстър, които, да започнем от там, допринесоха за вота за Брекзит, може да предизвика подобен риск за целостта на Обединеното кралство.

Миналата седмица Джонсън отказа да одобри ново гласуване, давайки на шотландския премиер Никола Стърджън още доводи в борбата за извеждане на шотландците от Обединеното кралство и в крайна сметка връщането им в ЕС. Ако на изборите следващата година тя спечели с голямо мнозинство, всичко е възможно.

Не толкова черно-бяла е картината в Уелс обаче.

Шотландия гласува ясно, че иска да остане в ЕС, докато жителите на Уелс взеха решение да напуснат с пренебрежимо малко мнозинство. През май водата беше допълнително размътена, след като на европейските избори про-европейските партии си осигуриха мнозинство. Докато торите на Борис Джонсън спечелиха убедителна победа на изборите през декември в Англия, в Шотландия и Уелс те имаха само шепа поддръжници.

Ако консервативното правителство преодолее вековната традиция да пренебрегва Уелс, най-лошите въздействия от излизането от ЕС може би наистина ще бъдат смекчени. Носещият съветско звучащото име „Фонд за споделен просперитет“ може да подпомогне развитието на някои от най-бедните региони в Уелс (и всъщност в Европа).

Но дългият списък от анулирани мащабни проекти и липсата на желание да се даде повече власт на Кардиф сочат обратното. Правителството на Джонсън не разчита на гласовете от Уелс, така че защо статуквото, устройващо така добре и толкова дълго Лондон, да трябва да се разбива?

Независимостта на Уелс е малко вероятна перспектива, но ако Шотландия се запъти към вратата и липсата на европейско финансиране започне да се усеща силно, аргументът за повече делегирана власт поне ще се засили.

Интересен и, за повечето европейци, причудлив, е фактът, че Англия няма свой собствен парламент, въпреки преобладаващото полoжително обществено мнение за неговото създаване. Но ако всички останали бидат прогонени, то е възможно един ден Уестминстър да представлява само Англия.

Циникът, пишещ статията пред вас, се пита дали това не е точно каквото настоящото правителство иска…