Комисията на Урсула фон дер Лайен : по-йерархична, но и по-парламентарна

DISCLAIMER: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявява бъдещия си екип от комисари по време на пресконференция в Брюксел на 10 септември 2019. [Europe by Satellite]

Предложението  на Урсула фон дер Лайен за състав на бъдещата Европейска комисия е извлякло поуки от понякога негативния опит на Комисията “Юнкер”,  твърди Роберт Щюве.

Роберт Щюве е научен сътрудник в Центъра за изследване на европейската интеграция (ZEI) при Университета в Бон.

Изборът на членове на бъдещия Колегиум на еврокомисарите,  направен от новоизбрания председател на  Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, се отличава в досегашната практика на Европейския съюз с постигнатото равенство на половете.  Още повече, че той дори ще бъде председателстван от жена.

Въпреки това, Фон дер Лайен стъпва върху наследството на все още действащия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който въведе една по-политизирана система за вземане на решения в Комисията. Подходът на Лайен копира тази основополагаща характеристика чрез влагането на повече йерархичност в институционалната структура на ЕК.

Планираното преструктуриране е основно резултат от поуките, извлечени от Комисията на Юнкер. Властовите напрежения между заместник-председателите и редовите комисари по времето на Юнкер затрудняваха на моменти законодателната работа или дори отразяваха съществуващи разделения между държавите-членки, като например по въпроса за бюджетните дефицити в еврозоната  (да вземем случая с „по-мекия” френски комисар по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси и доста „по-ястребовия” подход на латвиеца Валдис Домбровскис).

Създаването на ролята на „изпълнителните заместник-председатели” и снабдяването им същевременно с пряка отговорност за определени  генерални дирекции в ЕК  е следствие от уроците, извлечени от опита между 2014 и 2019. Тази новосъздадена двойна функция на изпълнителните зам.-председатели продължава тенденцията към по-вертикална, по-центрирана около председателя си Комисия. Подобно на Юнкер, Фон дер Лайен ще им възложи председателството над  шестте под-групи в Еврокомисията, давайки тласък по този начин на приоритетните си политически насоки и амбиции.

В същото време, политическата и партийна принадлежност на изпълнителните заместник-председатели разкрива отчитането от страна на Фон дер Лайен на новия властови баланс в Европейския парламент. Издигането на Маргрете Вестагер до изпълнителен заместник-председател в добавка към новото й портфолио на координатор на дигиталната политика, запазвайки в същото време отговорностите й на комисар по въпросите на конкуренцията, е най-видимото следствие от подсилването на Алианса на либералите и демократите за Европа със 108 места в европарламента и седем глави на правителства.

По подобен начин поставянето на Генерална дирекция „Действия по климата”  под ръководството на изпълнителния заместник-председател Франс Тимерманс говори за подсилен фокус върху климатичните проблеми, което отразява нарастващите очаквания на европейските граждани за по-решителни мерки в областта на климата. И двете номинации са де факто израз на една „парламентаризация” на Европейската комисия – изпълнителен орган на ЕС.  Фактът, че Европейската народна партия (ЕНП) ще бъде свръх-представена в ръководството на Комисията поради номинацията на латвийския комисар Валдис Домбровскис за поста изпълнителен заместник-председател по финансите (в добавка към Фон дер Лайен) опровергава това твърдение. Всъщност, той по-скоро показва желанието на Фон дер Лайен да приобщи бившите социалистически страни към  най-високото ниво в ръководството на Европейския съюз.

Нейният подход към въпроса за върховенството на закона потвърждава тази гледна точка и подчертава амбициите й като председател на ЕК. Поверявайки отговорността за върховенството на закона на чешкия комисар Вера Йоурова като заместник-председател, който помогна в процеса на създаването на Европейска прокуратура по време на последния мандат на Комисията, и на белгийския външен министър Дидие Рейндерс  е опит да се преодолеят търканията с Вишеградските страни-членки Полша, Чешката република и Унгария. И Полша, и Унгария ограничиха фундаментални права като свободата на изразяване в академичната и журналистическата сфера и окастриха независимостта на съдебните си системи. Страни-съмишленици като Германия и Белгия, които заедно с Европейския парламент предложиха мерки за засилване на върховенството на закона, ще окажат натиск върху Комисията да наложи санкции за тези нарушения чрез съкращаване на финансирането по кохезионните фондове.

Друго заслужаващо внимание развитие, което хвърля светлина върху амбицията на Фон дер Лайен да остави следа като председател на една „геополитическа Комисия” е формирането на нова Група за външна координация, която да извършва подготвителна работа в помощ на външната политика на ЕС. Групата ще бъде ръководена от дипломатически съветник към председателя на ЕК и към заместник-шефа на кабинета на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.

Фон дер Лайен планира и укрепване на „отбранителната промишленост и космическото пространство” чрез създаването на нова Генерална дирекция  на ЕК с това име и този предмет на дейност. Така Комисията навлиза в традиционните компетенции на националните държави, тъй като новата дирекция е първа стъпка към изместването на Постоянното структурирано сътрудничесто в областта на отбраната (ПЕСКО) в посока към наднационалното ниво на формиране на политика в ЕС. Това крие и своите рискове. Ето защо не е изненада, че е вероятно отговорността за новата дирекция да бъде възложена на страна като Франция чрез близката до Макрон Силви Гулар.

Що се отнася до предстоящите изслушвания в Европейския парламент, Фон дер Лайен не е изложена на особен риск от директно отхвърляне на целия предложен от нея екип, на Колегиума от номинирани комисари в неговата цялост. Отделни кандидат-комисари обаче могат да бъдат отхвърлени.

Най-спорната фигура, изглежда, е бившият правосъден министър на Унгария Ласло Трочани, който може и да бъде лишен от предложената му роля в политиката по разширяването поради съмнителната му репутация, свързана по-скоро с подкопаване отколкото със защита на върховенството на закона. Румънската номинация за комисар-отговарящ за транспортната политика Рована Плумб, френската кандидатура Силви Гулар или пък полският кандидат-комисар Януш Войчеховски също могат да бъдат посрещнати в парламента с трудни въпроси и  сериозен отпор.

Парламентът може да се противопостави и на зле дефинираните, почти „Оруелски” наименования като предназначеното за комисаря по „Защита на европейския начин на живот” – така звучи заглавието на длъжността на евентуалния заместник-председател на ЕК по миграционната политика и комисар от Гърция Маргаритис Схинас. Съпротива могат да срещнат и кухите определения като „Демокрация и демография”. И двата примера  са пример за лоша услуга спрямо понятността и прозрачността на наднационалната европейска политика.  Парламентарният контрол може да се окаже трудна игра за Фон дер Лайен.