Коронавирус и наративна икономика

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV. [Photo: EPA]

Епидемията от коронавирус удари света само няколко седмици след като Робърт Шилер публикува книгата си “Наративна икономика”. Ето че Европа представя на американския икономист нов казус за изследване.

Нобеловият лауреат твърди, че наративите, или общоприетите лесни обяснения за сложни явления, са играли по-значителна роля в периодите на подем и рецесии, отколкото се смяташе досега. Шилер предупреждава своите колеги икономисти да обърнат по-голямо внимание на това, което казват хората и медиите, когато изучават БВП или статистиката за заетостта.

Шилер използва познатите вече епидемиологични криви, за да изложи аргументите си. Вирусите и наративите се разпространяват по подобен начин, твърди той, а някои са по-заразителни от други, подобно на COVID-19.

В момента Шилер наистина има ценен казус за работата си, ако се вгледа  в Европейския съюз.

В тези изключителни времена вирусът и наративът за него се засилват взаимно, като усложняват не само усилията за спиране на пандемията и подкрепата за икономическото възстановяване, но и генерално излагат ЕС на риск.

А наративът е добре известен: Северът срещу Юга.

Наративът имаше своите връхни точки преди десетилетие по време на Голямата рецесия; той преживя битката за реформата на еврозоната, за да се появи отново по време на споровете за дългосрочния бюджет на ЕС, а сега получи нова сила с коронавируса.

Както се очаква, наративът има две версии, в зависимост от това къде четете тази статия.

Германия, Нидерландия, Финландия и още няколко други държави вярват, че южните държави традиционно лошо управляват финансите си и не могат да се справят с реформирането на икономиките си. Ето защо логично е следното – стриктните / богатите не трябва да плащат за греховете на Португалия, Италия, Гърция и Испания).

От друга страна северните страни се разглеждат като безсърдечни радетели на безсмислени строги икономии, които убиват европейската икономика и разрушават блока.

Нежеланието им да споделят тежестта на пандемията — външен шок, който не е по вина на нито едно правителство — е ярка илюстрация на липсата на солидарност на северните страни членки през последните години.

Този наратив е част от това, което Шилер нарича “съзвездие”, по-голям наратив, който включва няколко по-малки разказа в себе си.

Съзвездието е бавният упадък на ЕС и включва напрежението между Изтока и Запада, излишната бюрокрация на Брюксел и неспособността на блока да се реформира, дори когато е изправен пред предизвикателства.

Външните участници – Русия и Китай, се възползват от шанса си да допринесат към наратива като разпространяват дезинформация или играят активна роля, която подчертава лошата първоначална реакция на равнище ЕС.

Докато всички се надяваме скоро да достигнем пика на кривата на коронавируса, може би вече сме достигнали кулминацията на наратива Севера срещу Юга.

Нидерландският министър на финансите Вопке Хоекстра призова Брюксел да разследва защо южните страни членки не разполагат с повече пари в борбата срещу вируса. Португалският премиер Антонио Коща определи тези коментари като “позорни”.

Хоекстра се извини и тогава правителството на Нидерландия предложи коронафонд на ниво ЕС на стойност 20 милиарда евро. Въпреки че фондът е малък за размерите на тази криза и беше зле представен, усилията за ограничаване на разпространението на наратива за противопоставянето между Севера и Юга се засилват.

Необходимо е много повече.

През последните години мнозина смятат, че Европа се нуждае от нов наратив, имайки предвид, че поуките от Втората световна война до голяма степен са избледнели за по-новите поколения.

ЕС е изправен пред безпрецедентна криза в своята 70-годишна история. На този фон спешният призив, станал популярен в наши дни, е Съюзът да остане лоялен към истинския дух на европейския проект.

ЕС може да има различни форми и проявления (авторът на тази статия вече е споделил мислите си по въпроса). Но основата му все още остава една, и това е солидарността.