Лидерство във време на криза – примерът на Берлин и Париж

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.

Във френско-германските журналистически кръгове човек никога не може да се умори да посочва разликите в лидерството между Париж и Берлин. Управлението на кризата с COVID-19 е един от най-добрите примери за това, но нещата са на път да се променят много скоро.

Да видим какво се крие зад думите и стила на Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

Берлин: Меркел се обръща към всички журналисти, които все още са в германската столица, пресконференцията се предава на живо. Пресата спазва здравните разпоредби, столовете са на разстояние поне на метър един от друг, немският и европейският флаг са на подиума.

Канцлерът започва изявлението си с приветствие към всички – записки в ръка, синия фон с емблемата на Федерална република Германия на заден план. Тя аргументира посланието си с чести научни препратки. Меркел отговаря на въпроси на журналисти, а речта ѝ не продължава повече от петнадесет минути.

Тя е ученият превърнал се в държавен лидер, който New York Times описа като канцлерът, който не говори празни приказки. Фактите са там, трудно е да ги приемем, но трябва и точно това ще направим. Нито повече, нито по-малко.

Нейното обръщение няма общо със знаменитата реч на Чърчил “Ще се бием на бреговете…”, защото за германския канцлер е очевидно, че не сме във война.

Париж: Макрон се обръща към французите със “скъпи сънародници”. Липсва пресконференция, обръщението е телевизионно изявление в 20:00ч, свещеното време за французите, когато започват вечерните новини.

Изказванията му започват с Марсилезата и близки кадри на Елисейския дворец. Макрон гледа право в камерата на фона на дворцовата позлата с френския и европейския флаг на заден план.

След като французите продължиха с безразсъдното излизане от домовете си все едно нищо не се е променило, гласът му се повиши с няколко тона, а изявлението му завърши с открито военна реторика. “Ние сме във война” заяви президентът шест пъти. В крайна сметка Макрон започна президентския си мандат, получавайки прякора “Юпитер” по името на римския бог.

Два коренно различни стила, които могат да подразнят някои граждани и от двете страни на границата, но и двата, имащи една-единствена цел – да мобилизират нацията срещу вируса.

Но това беше вчера. Тази криза обаче показа колко много и колко бързо може да се промени ситуацията. Може би най-вече в Германия – канцлерът насрочи телевизионно обръщение по повод, различен от Новата година. Действие, което е почти нечувано за нея.

Тази вечер Германия, както и останалата част от Европа, слушат много внимателно.