Любовта към Радев не стига за здрава коалиция

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Голямата трудност пред очакваната бъдеща коалиция не са идеологическите различия - доколкото ще ги има, а сложността да се получи демократичен консенсус чрез коалиционния механизъм на взаимодействие между няколко политически сили. [Юлия Лазарова/"Дневник"]

Покрай новия политически лексикон за Германия – двете възможни коалиции „Ямайка“ или „Светофар“, една от които ще управлява икономическия мотор на ЕС, цветът стана модерен.

Лесният отговор на въпроса какъв ще е цветът на бъдещата управленска коалиция, оформяща се по линията на подкрепа на президента Румен Радев, е… зеленото. Не заради асоциацията със Зелената сделка, чийто план и график за затваряне на въглищните централи ще са първият тест за новото правителство. Зеленото е цветът, който се повтаря в почти всяко лого на предполагаемите участници. Има го в „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ДБ), доминира в „Изправи се БГ! Ние идваме“. Също така зеленее в розата на БСП – и липсва само при „Има такъв народ“.

С изключение на ДБ (засега), за останалите три политически сили Румен Радев е „нашият президент“. Разбира се, след 14 ноември тази хипотетична коалиция може да се редуцира – в зависимост от изборните резултати и преговорите между потенциалните кандидати.

Да си част от европейско политическо семейство

Сериозният отговор на въпроса за идеологическия цвят на бъдещата коалиция е труден. Сериозните отговори са всъщност поне два. За България, член на ЕС, първият неизбежно е свързан с принадлежността към европейските политически семейства. При коалициите на управлявалия три мандата Бойко Борисов политическата линия следваше тази на Европейската народна партия (EНП), ценен член на която е ГЕРБ.

Добрите контакти на Борисов в средите на най-голямото политическо семейство, му осигуриха за дълго комфорт в Брюксел и игнориране на българските проблеми с върховенството на закона и свободата на медиите. А миналата година, в разгара на летните протести срещу корупцията и беззаконието в България, Манфред Вебер, председателят на групата на ЕНП в Европарламента, изрази публично подкрепа за правителството на Борисов.

Стремглавият възход на „Продължаваме промяната“ в социологически проучвания, където с появата си веднага заеха второ място, със сигурност ще продължи. На срещите им в страната се стичат доскорошни избиратели на ИТН, ДБ, дори на ГЕРБ и БСП. На въпрос на EURACTIV към членство в кое политическо семейство се стреми ПП, създадена от доскорошните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, отговорът беше, че „това е въпрос в бъдеще време“.

А докато бъдещето стане настояще, създателите на проекта, които от самото начало отказват да изберат идеологически рамки и с половин уста признаха, че са „център“, приемат даровете на влъхвите. Последният, освен собственика на „Еконт“ – фирма с над 550 офиса в цяла България, e Движение Социалдемократи, партньор на БСП в изборите за евродепутати през 2019 г.

Рано е, беше и отговорът на заместник-председателя на ИТН Тошко Йорданов на същия въпрос. От намерения за политики, представени от кандидатите им за министри в двата проектокабинета, се разбра, че партията залага на десните мерки – плосък данък, по-малко държава, бюджет без дефицити.

В интервю за предаването „Политически НЕкоректно”по БНР през май т.г. лидерът на ИТН Слави Трифонов заяви, че е „консервативно-десен“ – защото подкрепя плоския данък и е срещу Истанбулската конвенция, макар да определи понятия като ляво, дясно и прочее като извадени от нафталина. Три месеца по-късно в същото предаване каза, че е по-скоро десен. Ако партията следва лидера си, то значи, че мястото на ИТН е в ЕНП – редом до ГЕРБ, СДС, ДСБ (част от „Демократична България“).

От „Да, България“, част от обединението „Демократична България“, неофициално заявиха за EURACTIV, че такава дискусия вътре в партията още не е водена, но по-скоро тяхното политическо семейство е ЕНП. А от ДСБ е излъченият от „Демократична България“ евродепутат в групата на ЕНП – Радан Кънев. На неговите призиви „Продължаваме промяната“ и ДБ да се явят с общи листи на изборите, от новата формация не откликнаха.

Сложна коалиционна субординация

От гледна точка на идеологическата пъпна връв, ДБ би следвало да направят по-лесно коалиция с ГЕРБ – все пак са от едно „семейство“. Но не. За тях именно ГЕРБ, заедно с ДПС, член на АЛДЕ, са партии, с които са декларирали, че няма да партнират заради сериозни ценностни различия и свързаности със задкулисието. ИТН също би следвало да се съюзят с ГЕРБ, по консервативно-дясна линия. Но и за тях партията на Бойко Борисов е зачеркнат партньор за съвместно управление.

Но голямата трудност пред очакваната бъдеща коалиция не са идеологическите различия – доколкото ще ги има, а сложността да се получи демократичен консенсус чрез коалиционния механизъм на взаимодействие между няколко политически сили (също коалиции). Това ще проличи при разпределението на постовете и организацията за вземане на решения.

Впрочем, второто правителство на Борисов също представляваше една шарена коалиция начело с ГЕРБ, десния Реформаторски блок, националистите от Патриотичния фронт и лявата АБВ. Но РБ се разцепи заради бламираната съдебна реформа, а АБВ оттегли подкрепата си заради готвен ляв отпор на ГЕРБ.

В дневния ред на бъдещото управление ще са енергийните мерки. За някои от тях разбрахме, че кандидатите за „коалиция на почтените“ имат различни разбирания. В предаването „Референдум“ на БНТ например Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че е силно несъгласен с помощите за бизнеса от 50 лева на MWh, предложени от служебния кабинет, за които обаче следващо правителство трябва да реши да има или да няма. „Не решаваме проблема, а вземаме пари от всеки джоб и ги даваме, за да замажем проблема“, каза Василев, според когото решението е в дългосрочни договори за тока и приключване на проточилите се ремонти на ПАВЕЦ „Чаира“ и каскадата Белмекен-Сестримо.

Мая Манолова обаче подкрепя не само идеята за помощи за бизнеса, но предлага същите като на работодателските организации искания – за финансиране над средната определена от КЕВР цена от 119 лева за MWh. Това са съвсем противоположни възгледи, независимо че Манолова беше сред най-големите сподвижници на служебните министри.

Изглежда, че пиететът към президента не е достатъчен за здраво лепило, а общите политики. В статия в британския „Гардиън“ политическият анализатор Тимъти Аш отбеляза като обща черта за предпочитаните германски коалиции „Ямайка“ и „Светофар“, че и двете са проевропейски.

Важно ли е дали повече леви, повече десни или центристи ще управляват България след третите за тази година парламентарни избори? Все едно какви, всички те ще са принудени да вземат леви мерки във времена на енергийно торнадо в Европа, несвършваща пандемия, рискове от нарастваща инфлация – и влошени отношения с Китай.

Както каза „Супер Марио“ – настоящият служебен премиер на Италия Марио Драги, „в момент като този пари се дават, не се вземат“.

Като служебен премиер бившият президент на Европейската централна банка (EЦБ) успя за 7 месеца да увеличи делът на ваксинираните срещу ковид в Италия от 3% на близо 70% (като дял от населението). Ръководеният от Драги кабинет успя да внесе бързо Плана за устойчивост и възстановяване, освен това прие спасителен пакет от 32 милиарда евро срещу кризата от пандемията, програма за безлихвени кредити за младите хора, както и 3 милиарда евро за помощи за домакинствата и малкия бизнес срещу скъпия ток.

За да се възстанови, на България ще ѝ трябва „супер коалиция“.