Мисирките отбелязаха особен европейски триумф

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Вера Йоурова [Профил в Туитър на Йоурова.]

В Брюксел се появи нов феномен – невидимият Бойко Борисов. Последните Европейски съвети се свикват присъствено, ала малцина забелязват участието на българския премиер. До неотдавна се създаваше впечатление, че европейските лидери се събират, едва ли не, за да чуят какво мисли нашият министър-председател и да координират политиките си с него.

Светослав Терзиев е журналист от в. “Сега” и доктор по журналистика. Той беше сред панелистите на вчерашната конференция “Медийната свобода в България”, организирана от EURACTIV България и групата на “Алианс на социалистите и демократите” в Европейския парламент. EURACTIV препечатва репортажа му от събитието, публикуван в “Сега”.

Сега обаче можем да се запитаме:

Той там ли е, или го няма?

Там е, дори редовно му дават микрофон за общо ползване да съобщи във фоайето какво мисли за дневния ред на заседанията. Той прави кратко изявление, превеждат монолога му на английски и си отива. След което малцина му обръщат внимание. Просто не е интересен, нещо му липсва. Няма го медийният антураж, който бе свикнал да събира по коридорите и който ласкаво наричаше “мисирки”. Журналистите отсъстват, не защото го бойкотират, а защото заради санитарните мерки не ги допускат близо до държавните лидери. Тяхната липса обаче представлява в някаква степен техен европейски триумф, защото се вижда колко незабележими могат да станат за обществото лица с огромни претенции за собствена значимост, ако не разполагат с медийни усилватели на гласа си.

След като за десетина години медиите в България бяха смачкани от властите до степен да ги презират, Борисов си въобрази, че въобще може и без тях. Той откри за себе си пряката комуникация с обществото през социалната мрежа Фейсбук, и реши, че чрез един смартфон може да си прави собствена телевизия, в която да върти безкрай любимото си риалити шоу “Аз в джипката и джипката в мен”. Нямаше кой да му каже, че е жертва на илюзия, защото неговата самодейност не би правила голямо впечатление, ако ефектът й не се умножаваше по броя на зрителите, читателите и слушателите на медиите, които я забелязваха и разгласяваха. Впрочем, същото се отнася и до други държавни лидери, които чрез изяви в “Туитър” или “Фейсбук” привличат вниманието на медиите, а чрез тях и на много по-широка аудитория в сравнение със собствените си последователи в социалните мрежи. Което важи за Бойко Борисов, важи и за Доналд Тръмп.

България обаче има и собствен оригинален принос

за развитие на медийната среда, за който могат да й завидят всички, класирали се по-назад от нейното 111-то място по свобода на словото. На виртуална конференция едновременно в София и Брюксел на тема “Чува ли ни Европа?” депутатът от БСП Иван Ченчев (бивш спортен журналист) разказа до какъв изненадващ извод е стигнала Временната парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на ефирното излъчване на програма “Хоризонт” за 5 часа на 13 септември миналата година, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от БНР. “Не е вярно, че е бил спрян сигналът, защото през това време радиото е излъчвало тишина”, обясни той мъдрия начин, по който депутатите са се измъкнали от неудобството да питат по-настойчиво от чий телефон са давани нареждания за сваляне на журналисти от ефир и за променяне на медийната политика на БНР. Бившият главен прокурор Сотир Цацаров им обещал да им даде разпечатки на телефонните разговори с тогавашния директор на радиото, но пропуснал да го стори до изтичането на мандата си. Наследникът му Иван Гешев пък не се чувствал ангажиран с неговото обещание, сякаш си бил направил нова Главна прокуратура, която няма нищо общо с предишната.

Как може да помогне ЕС

на държава в такава медийна яма?, питаха журналисти, събрали се да чуят какво мисли заместник-председателката на Еврокомисията Вера Йоурова (Чехия), която в изпълнителния орган на ЕС е най-силно ангажирана с медийните програми. В предишната Еврокомисия с тази работа се занимаваше българската еврокомисарка Мария Габриел, но максималното, което постигна, бе да научи, че по-правилно е да казва “дезинформация”, вместо “фалшиви новини”.

“Финансираме редица проекти за журналисти, които са заплашени, включително за създаването на убежища за журналисти”, каза Йоурова сякаш извинително, че Брюксел се намесва едва когато се стигне до физическа разправа с журналисти. Тя призна, че това е крайно недостатъчно за гарантиране на свободата на словото, и добави, че до края на годината ще представи два плана за действие, които да подкрепят изнемогващите медии с 61 млн. евро, както и да засилят правната защита на нуждаещи се журналисти.

Елена Йончева, която бе домакин на конференцията, обясни защо с правна помощ за отделни журналисти няма да се подобри положението: “Докато в Европа ставаха свиделите на жестоки убийства на журналисти,

в България беше убита самата журналистика.

Беше унищожавана бавно и системно”. Тя каза, че като докладчик е натоварена да предложи проекторезолюция, която да бъде гласувана до края на годината в Европарламента като солидарен европейски отговор срещу погазването на свободата на словото.

Рефлексът на Брюксел да решава проблемите си чрез финансови мерки предизвиква скептицизъм поради практиката евросредствата да се разпределят чрез посредничеството на националните власти. Примерът на България, че по този начин се финансира проправителствената пропаганда, и то в долнопробни медии без професионални стандарти, би трябвало да звучи като предупредителен сигнал. “Защо просто не спрете тези средства – те не ни помагат с нищо, а само влошават положението?”, запита вестник “Сега”.

Йоурова не бе готова за такъв директен въпрос и се укри в брюкселска лексика: “Рекламирането чрез използване на европейски средства трябва да следва процедурите на обществените поръчки. Знам, че има редовен контрол и одити от Комисията и други европейски институции. Но моите колеги, които следят държавната помощ, трябва да са наясно с тази ситуация.” Сиреч – всичко е наред, а еврократите са невинни. Ние плащаме, а вие се оправяйте.

Ясно е, че Брюксел няма да ни извади от дупката, защото еврокомисарите се излъчват не от медиите, а от правителствата. Но поне ще добави към докладите си за корупцията едно медийно досие за България, което не е малко, като се има предвид, че по този въпрос досега цареше пълно мълчание.