Необходима е безвъзмездна финансова помощ за бизнеса и работещите

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Цветелина Пенкова в Европейския парламент в Страсбург [Европейски парламент]

Трябва да се предприемат стъпки към предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бизнеса и работещите, какъвто е и общият подход в ЕС, илюстриран от правителствата на най-големите индустриални икономики, пише Цветелина Пенкова.

Цветелина Пенкова е евродепутат от групата на социалистите и демократите. Член е на комисията по бюджетен контрол, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на комисията по регионално развитие.

За по-бързо излизане от създалата се икономическа криза трябва да се следват няколко основни принципа: запазване на малкия и среден бизнес,  ограничаване нивата на безработица и недопускане на намалената покупателна способност да е за сметка на здравето на потребителите.

За 2018 г. 99% от работещите стопански субекти в България са малки и средни предприятия, от тях микропредприятията (с наети до 10 души) са 92% и формират 62% от БВП (при средно 50% за ЕС). Тоест, малките и средни предприятия са гръбнакът на българската  и европейската икономика. Грижата за потребителите и работещите е в основата на процеса за предотвратяване на дългосрочните икономически и социални последствия.

Първо – необходимо е вслушване в конкретните потребности и препоръки на бизнеса. Активната комуникация между правителствата и малките и средни предприятия (МСП) е от ключово значение. Мерките в много държави на ЕС са адаптирани спрямо необходимостта на конкретния бранш и не се прилагат на общ принцип. Според анкета, организирана от Българската стопанска камара в началото на април 2020 г., едва 8% от дружествата в България биха се възползвали от единствената пряка финансова помощ предложена от българското правителство – мярката “60:40”, която покрива 60% от възнаграждението и осигуровките на работещите.

Тази мярка е полезна за средни и големи компании, които могат да планират дейността си и да очакват приходи от бъдещи производства, отвъд хоризонта на кризата. Те са и тези, които имат номинално по-големи запаси и експерти, за да достигнат до финансова ликвидност. Да намерят ресурс, дори и при временно спиране на работа. Да задържат квалифицирания персонал, тъй като евентуалното освобождаване би струвало повече и носи риск от невъзможност за възстановяване.

От друга страна, общият подход в ЕС, илюстриран от правителствата на най-големите индустриални икономики – Германия, Франция, Испания, за спасителни мерки, изглежда много повече ориентиран към нуждите на конкретните браншове. Германия, например, предвижда дружества с над 250 работници да получат пакети под формата на кредитни гаранции. А работодатели с до 15 работници ще получават 15 000 евро помощи в продължение на три месеца.

Ако подобен модел на персонализиране бъде доразвит и приложен на европейско ниво, ефектите от икономическия спад биха били доста по-приемливи. В много европейски страни наблюдаваме пренасочване на огромни финансови ресурси с цел потушаване на огъня и подготовка за по-оптимално справяне с настоящата криза.

От огромно значение е чрез правилното ръководене на фискалната политика, по-бързо и с възможно най-малко негативни икономически последствия да се преодолее кризата. Не е достатъчно от страна на правителствата да подпомагат МСП чрез предоставяне на възможности за кредитиране и по-дълги срокове за погасяване на задължения към държавата. Трябва да се предприемат стъпки към предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бизнеса и работещите, с цел стабилизиране на икономиката, повишаване на брутния вътрешен продукт, запазване на работни места и стимулиране на потреблението. Необходим е ясен план за адекватно, навременно и целесъобразно изразходване на наличните държавни ресурси и допълнителните средства, които ЕС предоставя.

Второ – да се планира поетапно и дългосрочно. Ако се сравнят мерките, прилагани в България, с тези на други държави членки прави впечатление, че българската държава предлага икономически мерки в подкрепа на бизнеса само за времето на пандемията от COVID-19. Докато в Германия, Франция, Великобритания, Испания и др. прилагат отсрочки за плащане на задължения с 6-12 месеца или по-дълъг период, при необходимост.

Необходима е държавна и общоевропейска стратегия. На европейско ниво ключова роля би изиграл координиран обмен на добрите практики. Въвеждането на единни стандарти и протоколи, където това е възможно, и общи правила и практики.

Все още е трудно да се прогнозира реалната цена на кризата. Процесът на стабилизиране след края на пандемията се очаква да отнеме поне 12 месеца. Категорично не може да се говори за незабавно връщане на икономическата производствена активност и потребление от предходните нива. Съкращаването на работна ръка, ще доведе до траен спад в съвкупното търсене и директно ще понижи и нивата на предлагане. Необходимо е подкрепящите мерки от страна на държавата да са с по-дълъг срок, за да се даде глътка въздух на бизнеса.

При лисата на адекватен и дългосрочен облекчаващ режим, първичните ефекти от намаленото съвкупно търсено ще се отразят по-сериозно на предлагането и ще се стигне до нова вълна от безработни и липса на реална икономическа активност. Целта е подпомагане на икономиката и бизнеса в дългосрочен план, а не временно закрепване на  положението.

Трето –  солидарността има конкретни икономически измерения. Не бива да се допусне търсенето на по-евтини продукти и намалената покупателна способност да доведат до консумация на по-некачествени стоки. Кризата с COVID-19 изкара на преден план грижата за общественото здраве, но не трябва да се фокусира само в един аспект на здравеопазването. Предвид очертаващия се спад в покупателната способност, делът на търсенето на основните групи хранителни продукти ще се повиши. Най-силно засегнатите групи от населението в резултат на икономическата криза, ще бъдат изложени на допълнителен здравословен риск – насочвайки се към нискокачествена продукция. Последиците от това ще се проявят напред във времето.

Трябва да се спазват и прилагат стандартите за качество на продуктите. Двойният стандарт при храните е нелегална практика, която не бива да бъде насърчавана от неизбежния спад на покупателната способност. Ниските цени не трябва да бъдат функция на понижаване на качеството.

Качеството и изискванията, при определяне безопасността на храните трябва да останат високи. Продуктите и стоките, които се продават на пазара, трябва да продължат да отговарят на действащите стандарти. Защитата на потребителите остава основен приоритет за цялата европейска общност.