Не разчитайте на “Еразъм” поколението за всичко

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Предложението за “вътрешен” италиански Еразъм, изразено от  гражданското движение “Сардините”, предизвика смесени реакции в италианската общественост, вариращи от надсмешка до възхвала.

След като изигра решаваща роля в регионалните избори в Емилия-Романя, възпирайки възхода на дясната партия “Лега”, протестното движение вече се опитва да направи първите си стъпки в италианската национална политика, въпреки че водещите фигури в него все още отхвърлят идеята за създаване на нова партия.

Вчера четиримата основатели на движението се срещнаха с министъра, отговарящ за южния регион на Италия Джузепе Провенцано, за да представят първите си конкретни политически предложения.

Те включват идеята за програма “Еразъм” в рамките на Италия, която позволява на младите хора, учещи на север да прекарат няколко месеца в южната част на страната и обратно.

От една страна, това така или иначе вече се случва, тъй като мобилността на студентите е доста висока в сравнение с миналото, особено сред учащите от южната част на страната, които избират университети на север.

От друга страна, привържениците на предложението твърдят, че то поне може да се обмисли.

“Спагети-Еразъм”-ът не цели да разреши прословутия Questione Meridionale, историческата социално-икономическа пропаст между Юга и Севера на Италия. Вместо това трябва да се разглежда като начин за справяне с дългогодишната липса на солидарност, подклаждаща подкрепата за по-голяма регионална автономност..

Ето защо “Сардините” се обръщат към концепцията на “Еразъм”, примера за успех в Европа, за която се твърди, че е допринесла за създаването на европейска идентичност. Единственият проблем обаче е, че това не е особено вярно.

Въпреки съществуващата реторика, установила мита за “Еразъм” поколението, истината е, че студентите вече са малцинство в групата на младите хора в Европа, а от своя страна младежите, които се възползват от “Еразъм” са на свой ред малцинство сред състудентите си.

Този процент трудно може да се счита за представителен за цяло едно поколение, нито пък може да се нарече “поколение” сам по себе си.

Истинският проблем е, че митът за поколението “Еразъм” повдигна очакванията на хората, принадлежащи към същото несъществуващо поколение, често призовавани да спасяват Европа.

Не е справедливо да се очаква, че продуктът на един от малкото успешни примери в Европа сега трябва да носи тежестта на целия проект за европейска интеграция наред с всичките, заложени в него капани.

Когато бях студент, получих три стипендии по “Еразъм” и всъщност направих първите си стъпки в сферата, в която и досега работя, благодарение на стаж по обменната програма в малка информационна агенция в Брюксел.

За това служи “Еразъм” – за подобряване на живота на младите хора. И това е, което би трябвало да очакваме програмата да постигне, вместо да се надяваме, че “Еразъм” е отговорът на структурните проблеми на ЕС.

Не бива да правим същата грешка и да попадаме в този реторичен капан и в случая в Италия. Не можем да очакваме от италианските студенти да поемат тежестта на проблем, твърде тежък за крехките им плещи.