Не само ЕС, държавите членки също носят отговорност в кризата

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [EPA-EFE/JOHN THYS]

Във времена на криза ЕС има тенденция да посреща множество удари, а пандемията предлага изключителна възможност на противниците на Брюксел да се развихрят. В този случай това е разбираемо, но до голяма степен незаслужено.

Европейската комисия се озова в почти патова ситуация. Ако обещае прекалено много, сама би предначертала провала си. Ако поеме по-скромен ангажимент, би олекнала. Ето как отново лидерите на ЕС търсят своята роля.

Темата не бе избегната, когато шефовете на Комисията и на Съвета, Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, представиха пътната карта на Европейската комисия за излизане от кризата днес (15 април).

Повечето от главните решения, свързани с налагането и премахването на ограничителните мерки, са единствено в ръцете на националните правителства. Европейската комисия иска да бъде своевременно уведомена, заедно с останалите държави членки, преди националните правителства да отслабят мерките  си.

ЕС има ограничени правомощия в сферата на здравеопазването и е трудно да се повярва, че правителства ще се откажат от компетенциите си по отношение на начина, по който организират националните си здравни системи.

По подобен начин отговорът на икономическите щети, причинени от кризата, до голяма степен се очаква от министерствата на финансите във всяка страна членка.

Спорът дали да бъдат въведени съвместно емитираните еврооблигации разкрива един от най-основните недостатъци на еврозоната, но решението или липсата на такова е в ръцете на държавите членки.

Това означава, че Комисията не трябва да прекалява с шумотевицата около важността на мерките, които може да прокара. Схемата за подпомагане SURE за работници, засегнати от загуба на доход, например, е полезна, но не е магическа формула. Тя може да допълни, но няма да замести схемите за подкрепа на националните правителства.

И все пак координацията е ценна. Един от големите успехи на блока през последния месец бяха съвместните обществени поръчки. От средата на март четири съвместни тръжни процедури обединиха 25 държави членки в поръчките и  доставките на спешно медицинско оборудване, включително респиратори, лабораторно оборудване и лични предпазни средства.

Съвместните обществени поръчки на ЕС не са панацея. Страните членки закупуват оборудването и подписват договорите с участниците в търга, докато Комисията координира тръжната процедура. Комисията не замества националните обществени поръчки. Повечето правителства от целия съюз започнаха свои собствени национални планове за тръжни процедури.

Въпреки това тази програма на Европейската комисия на стойност 1,5 милиарда евро помогна за спасяването на хиляди.

За разлика от това правителството на Обединеното кралство получава основателни критики за недостига на лични предпазни средства и респиратори в болниците си. Това се дължи на факта, че властите решиха да не се включат в съвместната схема за обществени поръчки на Комисията. По-късно правителството на Великобритания само установи, че ако повечето държави в света се борят да закупят същата стока, поръчката на необходимото оборудване би бил бавен и труден процес.