Новият крал на Европа все още не се е отървал от стария

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Политическите войни, знаем добре, могат да се водят навсякъде, по всяко време и на всяко ниво, а европейската арена е особено подходяща за тази цел.

Вземете например най-новите събития около изслушванията на новите комисари и властовата игра между Европейската народна партия (ЕНП) и Еманюел Макрон под повърхността.

ЕНП негодува срещу „новия крал“ на Европа – Макрон – обвинявайки го, че е поляризирал Европа преди европейските избори, отхвърляйки системата на „Шпиценкандидатите“. Неговата протеже, Силви Гулар, изглежда трябваше да плати сметката за този ход.

Изненадващо бе да научим, че Манфред Вебер, падналият немски шпиценканкадидат, е нямал роля в този обрат.

Макрон се опитва да успокои водите, като призовава европейските партньори да избегнат политическа криза, но междувременно зад кулисите тече огромна битка за това кой да стои начело на Европа.

„Старият крал“, германският консервативен лагер, напомни на Макрон, че в момента може и да е на гребена на вълната, но не бива да забравя, че няма монопол върху властта.

Различни източници предполагат, че тази мълчалива война се очаква да ескалира. Отхвърлянето на Гулар може да благоприятства политическото надмощие на Урсула фон дер Лайен в бъдещата Комисия, като се има предвид слуховете, че кандидатурата на Гулар е наложена от Макрон.

От друга страна, според експерти, новият крал може и да не е убил стария, но ЕНП вече е напълно изолирана, поне в Европейския парламент.

“Ако има прогресивно мнозинство от либералите от Renew Europe, Социалдемократите и Зелените, всякакво законодателство може да бъде прието във всички комисии”, каза източник на EURACTIV.

Същият източник посочи като пример бюджета на Европейския съюз за 2020, където ЕНП трябваше да приеме позицията на Renew Europe и на Социалдемократите за увеличаване на зеления бюджет за 2020 г.

Друг пример е бъдещият седемгодишен бюджет на ЕС и пълното му привеждане в съответствие с Парижките споразумения за климата и новата Зелена сделка на ЕС, което ЕНП трябваше да приеме.

Този неформален прогресивен съюз е нещо, което ЕНП се опита да убие в зародиш още преди европейските избори. А скорошното сближаване на Вебер със Зелените едва ли е съвпадение.