Нов диалог за Каталуния

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

След години работа по каталунския въпрос чрез съдебни средства, присъдата в процеса срещу местните сепаратистки лидери трябва да е нова възможност за политически диалог. Твърдите позиции и социалното разделение говорят за това, че ще са нужни време и смелост, оскъдни в испанската политика днес.

Съдии разгледаха незаконния референдум, който се проведе през октомври 2017г., и обявяването на независимост от тогавашното каталунско правителство. На регионалните избори, проведени през декември 2017 г., лагерът на борещите се за независимост получи по-малко гласове от партиите срещу него – 2,06 милиона срещу 2,2 милиона.

В понеделник (14 октомври) седемте съдии на Върховния съд с единодушие стигнаха до заключението, че крайната цел на деветте каталунски лидери, борещи се за независимост, е да „убедят“ испанското правителство да се съгласи на легален референдум, вместо да се нарушава териториалната цялост на страната чрез насилие.

В резултат на това те бяха осъдени на между 9 и 13 години затвор, за участие в размирици и злоупотреба с публични средства, вместо за бунт, което щеше да им донесе 25-годишна присъда, както е поискал прокурорът.

В допълнение, испански съдия възобнови и европейската заповед за арест на бившия каталунски президент Карлес Пуджемонт.

Испанската съдебна система не е перфектна. Общо 55% от испанците определят независимостта на съдиите като “лоша или много лоша”, това е четвъртият най-лош резултат в ЕС. Управляващият съвет на съдиите трябва да бъде деполитизиран. Страната напредва твърде бавно в прилагането на някои от реформите, препоръчани от Съвета на Европа.

Съдиите обаче са демонстрирали, че възприятията понякога не съответстват на реалността. Съдебни решения принудиха десния премиер Мариано Рахой да подаде оставка.

Зетят на краля Фелипе VI също бе вкаран в затвора заради дело за корупция.

Страната трудно би могла да се нарече „пълна демокрация“, по оценката на The Economist, без надеждна съдебна система.

В случая с каталунската криза, може би най-сериозната институционална криза, с която Испания се е сблъсквала по време на четирите си десетилетия демокрация, Върховният съд постанови, че другите два клона на властта следва да поемат отговорността.

„Ние не носим отговорност за предлагането на политически решения на проблем с исторически корени“, се казва в постановлението им.

Възстановяването на диалога между Мадрид и Барселона ще бъде почти невъзможно през следващите няколко седмици. Емоциите преобладават, а парламентарните избори на 10 ноември допълнително ще антагонзират двата лагера.

Добрата новина е, че социалистите, дясноцентристката (Народна партия) и либералите (Ciudadanos) поддържат крехко единство, което трябва да бъде затвърдено, след като новото правителство и местната власт на Каталуния потърсят разбирателство, както разумът повелява.

Ако каталунците искат гласът им да бъде чут, то останалата част от Испания също иска да има думата по въпросите на териториалните граници и суверенитета.

В допълнение, Брекзит показа нагледно опасността от опростяването на изключително сложна тема до един кратък въпрос.

В същото време обаче, Мадрид следва да бъде отворен за диалог относно  отдавнащните исквания на Каталуния, включително фискалния въпрос за региона, един от основните проблеми през последните години.

Почти невъзможно е да се обобщят в 500 думи съдебното решение от близо 500 страници, протестите, изявленията, последиците от желанието за независимост и годините отчуждение между Мадрид и Барселона.

Ясно е само едно: политическият процес няма да бъде нито прост, нито безболезнен.

Но щом Испания успя да се превърне в пример за мирен демократичен преход и да победи тероризма, не би трябвало да е късно тя да възстанови връзката между двете общности с многовековни връзки.