Паника в Брюксел няма, но и хората изчезнаха

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Гран Плас в Брюксел по време на коронавирус, 21 март 2020. [Снимка: Калина Ангелова]

Никога не съм виждала Grand Place напълно празен, но въпреки тревожната статистиката и лошите прогнози, паника сред жителите на Брюксел не се забелязва.

Тесните средновековни улички на Брюксел са пусти, а пред местата с най-добрите гофрети, където преди месец се виеха опашки като пред стадион, сега няма никой. Хора навън има, но те са забързани с пазарски торби в ръка, някои са с маски. Полицаите по улиците видимо са повече от обикновено и следят за спазването на мерките. Пред очите ми изгониха влюбената двойка, седнала на пейката отсреща.

Grand Place или “Големият площад” в сърцето на града, сега е пуст. Мярвам няколко полицаи и двама ентусиасти, снимащи се на фона на кулата на кметството. Винаги съм се дразнела на влизащите в обектива ми тълпи, но сега тази липса на хора ме хваща за гърлото. Правя няколко снимки и си тръгвам, защото усещам, че търпението на близкия полицай вече се изчерпва, а не искам да се разделя с 350 евро, колкото е глобата за шляене. Забързвам се към магазина и търпеливо се нареждам на опашката – около метър и нещо след последния чакащ.

Шести ден от обявяването на карантината в Белгия (18 март) и единадесети от обявяването на извънредно положение (12 март). От думите на белгийския здравен министър Маги де Блок пред De Zondag от вчера (22 март) се подразбира, че извънредното положение в страната ще продължи до юни.

В административната столица на Европа, град, който мнозина от всички краища на стария континент припознават като свой втори дом, рязкото разпространение на вируса бе само въпрос на време. Очаква се страната скоро да влезе във финалната трета фаза на кризисните мерки. Към неделя (22 март) регистрираните случаи на заразени с COVID-19 са 3 401, а смъртните – 75.

Социалното дистанциране и работата от вкъщи за всички са задължителни. Европейската комисия и Европейският парламент преминаха на дистанционна работа от 16 март. Част от сървърите на Комисията се претовариха в 9 часа на първия ден от това ново положение. След това работата потръгна, доколкото е възможно, на фона на извънредната ситуация, заклещила страната.

Правителствените мерки включват забрана на всички “несъществени пътувания към и от Белгия”. Както EURACTIV.com писа по-рано миналата седмица ръстът на случаите се очаква да нарасне съществено, а правителствто предупреди, че следващите дни ще са “изключително интензивни” за болниците.

Според министър де Блок пикът на епидемията в Белгия предстои, а след това случаите ще започнат да намаляват. В тази връзка държавата отпусна 1 млрд евро помощ на болниците.

Въпреки статистиката и тревожните прогнози, паника сред жителите на Брюксел не се забелязва. Дали хората претръпнаха след терористичните атентати от 2016 г.? Макар  да има 104 случаи на глобени за неизпълнение на карантината, общата атмосфера в столицата е спокойна, хранителните магазини са заредени, а жителите спазват наложените от правителството мерки, без да протестират. В града на бюрокрацията, регулациите и следването на правилата не са чужди за жителите му. Животът все някак продължава бавно да тече на фона на сюрреалистичната ситуация. Всеки се надява, че утре ще е денят, в който ще обявят, че случаите са започнали да намаляват. Това “утре” в Брюксел, както и за жалост на много места по света, явно ще почака.

Всяка вечер в 20.00 ч. на някои улици продължава да се чува ръкопляскане по балконите. И макар и за мнозина това да е вече изтъркан или в някои случаи дори неуместен жест в ситуация на задълбочаваща се криза, нека го приемем за пример, че освен вирусът, добрият пример също е заразен – от балкон до балкон, че до София.

Деля белгийския си покрив с две италианки. Картините от родината им, която аз също обичам, влизат в живота ми не само през статиите, новините и статистиката, заливащи ни всеки ден, но и през разказите им. Като единствен български представител в хола, попитах малката Италия на канапето: Какво е посланието от вашия дом, което искате да предам на моя, в България?

А то бе изненадващо светло. В очите на трагедията италианците са единни като нация и са уверени, че заедно ще преодолеят и този ад. По всички радиа в страната от 11.00 часа звучи националния химн и гражданите вярват, че мерките ще доведат до положителна развръзка, ако продължават да се спазват стриктно.

Добра новина от Италия дойде вчера (22 март) – първият ден от седмици, в който бройката на заразените и починалите в страната е намалял в сравнение с предишния ден.

На какво може да ни научи най-тежко засегнатата от епидемията държава в света?

Защо не: “La leggerezza va coltivata nell anima, ma non nei gesti” или в свободен превод:

“Бъди лек в душата си, но отговорен в действията си”, споделя италианка във видео: “Послание от мен за мен – 10 дни преди избухването на епидемията”.

Вярвам, че дори само това, днес е достатъчно.