Петерсбергски диалог за климата – спешна нужда от солидарност

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Тези дни за солидарност се говори много.

Разбира се, подразбира се солидарността на финансово силните държави членки към тези, които са особено засегнати от пандемията. Въпреки това срещата на върха, проведена миналия четвъртък, всъщност не демонстрира капацитета за действия, от който Европа се нуждае, за да преодолее кризата.

Германското правителство, например, остави обществеността да гадае какво наистина иска. В същото време страната не затвори вратата за по-нататъшни преговори. “В дискусия сме”, заяви Еманюел Макрон в края на срещата.

Без съмнение той е имал предвид канцлера Ангела Меркел и отново без съмнение през следващите седмици не една видеоконференция ще бъде проведена между Париж и Берлин.

Тази седмица вече предлага възможност за това: Германия е инициаторът и страната домакин на 11-ия Петерсбергски диалог за климата, започнал в понеделник (27 април). Общото между здравната и климатичната криза е, че те не могат да бъдат преодолени без координация и единен отговор между страните.

Целият дух на Парижкото споразумение, което със своя член 7 за адаптация и член 8, свързан със загубите и щетите, е израз на сигнала за солидарност от развитите към развиващите се страни, които са най-засегнати от влиянието на климатичните промени.

С други думи, двете кризи са невъзможни за управление само на национално ниво. Сега е нужна солидарност. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш имаше предвид точно това в своето послание до международната общност по повод Международния ден на Земята миналата сряда:

“Трябва да работим заедно, за да спасим човешки живот, да облекчим страданията и да намалим разтърсващите икономически и социални последици. Въздействието на коронавируса е незабавно и ужасяващо. Но има и още една извънредна ситуация – на задълбочаващата се криза на околната среда. Биоразнообразието драстично намалява. Изменението в климата е близо до точката, след която няма връщане. Трябва да действаме решително, за да защитим нашата планета, както от коронавируса, така и от екзистенциалната заплаха от изменението в климата”.

Като първото голямо събитие в климатичния календар от началото на пандемията много експерти разглеждат петерсбергската среща като шанс за активизиране на глобалните усилия в областта на климата. Тя е и гаранция, че страните големи замърсители вземат предвид климатичните цели в плановете си за икономическо възстановяване.

А както и при здравната криза, ние имаме големи очаквания от Берлин. Наред с добре утвърдената политическа и икономическа тежест на страната сега идва и авторитетната нова аура на Ангела Меркел след преодоляването на здравната криза.

Всичко това се случва два месеца преди Берлин да поеме ротационното председателство на Европейския съвет.

Въпреки това, точно както при кризата с коронавируса, ние всъщност не знаем какво наистина иска Берлин. Програмата на германското председателство за борба с климатичната криза остава неясна. Амбицията на министъра на околната среда Свеня Шулце (СДП) често бива помрачена от колегата ѝ в икономическото министерство Петер Алтмайер (ХДС).

И все пак сушата, която вече започна в Германия и на други места в Европа показва, че са необходими спешни действия. А това е поредното общо нещо, което двете кризи имат помежду си.