Попътен вятър за Макрон

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Френският президент Еманюел Макрон в иракския президентски дворец в Багдад, Ирак, на 28 август 2021 г. Макрон. [EPA-EFE/AHMED JALIL]

Европейският съюз имаше славен период на големи проекти – единният пазар, разширяването, еврото. Реформата през този период, включително промяната на договорите, беше водена от самия мащаб на тези огромни проекти.

Сега обаче Съюзът няма големи проекти, а само големи предизвикателства. Тук можем да поспорим дали предизвикателствата и неуспехите също са двигател на реформата, не чрез визия или избор, а по необходимост. С други думи, ЕС ще се учи и ще прави нещата по трудния начин.

Западноевропейските страни отдавна се чувстват сигурни като част от най-мощния военен съюз в света, ръководен от САЩ. Източноевропейските страни се втурнаха да се присъединяват към НАТО веднага щом прозорецът на възможностите при Борис Елцин го позволи. Но това не беше краят на историята.

Изборът на Доналд Тръмп шокира европейците и те заговориха за „стратегическа автономия“. Тогава Тръмп загуби изборите и Джо Байдън, демократ от старата школа, за тяхно облекчение пое управлението.

Отначало Байдън направи точно това, което европейците искаха: Той дойде в Европа и обеща, че САЩ ще бъдат предвидим партньор.

През последните няколко дни обаче новото доверие беше разбито. Първо, САЩ се изтеглиха от Афганистан, без да се съобразяват със западните си съюзници. Тогава дойде аферата с подводниците, когато Вашингтон заби нож в гърба на Франция, като нарани и унижи най-могъщата военна сила на ЕС, както и единствения член на Съвета за сигурност в блока и ядрена сила.

След Брекзит пък САЩ се обединиха с Великобритания, като добавиха още една обида към предишните.

Геополитически различията също изглежда се увеличават. САЩ имат визия за света, която не съвпада с възгледите на Париж или Берлин. Няма такъв сценарий, при който Европа би започнала война с Китай, който се стреми да установи своите буфери в Южнокитайско море.

Сега Европа се чувства по-малко сигурна, в случай че най-лошите сценарии се случат на нейния собствен континент-дори САЩ биха се поколебали да играят на две сцени едновременно.

Аргументите, че Съюзът се нуждае от собствена защита, са ясни. Реформата не е избор, тя е необходимост.

Френското председателство на Съюза през първата половина на 2022 г., което съвпада с президентските избори, които Еманюел Макрон е решен да спечели, е важен момент за напредък в тази област. Няма да е лесно – страните от Източна Европа вероятно ще подкрепят статуквото, въпреки че то може да стане неустойчиво.

Страните от Източна Европа обикновено нямат доверие на Макрон за Русия. Ако ги иска на борда, той трябва да предложи нещо различно, от това, което е използвал преди.

Голям европейски проект със сигурност ще даде тласък на Макрон на френската политическа сцена. Но това е добре, защото личната му мотивация може да бъде от голяма полза за Съюза.

Въпреки това в краткосрочен план ЕС трябва да поправи връзките си със САЩ. Без минимум разбиране, целият Запад ще бъде губещ.

Отново Макрон е ключовият играч. Той има попътен вятър.