Празните думи и лозунги няма да декарбонизират Европа

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Празните думи и лозунги няма да декарбонизират Европа. Лидерите на ЕС трябва да спрат говорят по темата само при извънредни климатични ситуации, пише Хелена Маршал. [ Takver/Flickr ]

Празните думи и лозунги няма да декарбонизират Европа. Лидерите на ЕС трябва да спрат да обръщат внимание на темата само при извънредни ситуации, пише Хелена Маршал, 18-годишна  германска активистка в борбата с климатичните промени. 

Преливащи реки, наводнени домове, огромни участъци земя, оставени в руини и броят на жертвите се увеличава с всеки изминал ден. Докато Конференцията за бъдещето на Европа се провежда в Брюксел, безпрецедентни наводнения опустошават части от Германия, Белгия и Нидерландия.

В западната и централната част на Европа хората загубиха домовете си, поминъка си и близките си в резултат на наближаващата климатична криза. Това се случва малко след като горещите вълни превзеха другата част на континента, причинявайки безсънни нощи и дори смърт в резултат на изтощение и топлинни удари.

Никога не е имало съмнение, че климатичната криза и нейните последици вече са навлезли и в Европа, чрез засушаване или горски пожари. Неотдавнашните екстремни метеорологични условия, които оставиха жертви, обаче правят истинските човешки последици от климатичната криза драстично и трагично ясни.

Ясно е също, че скорошните събития не са случайни прояви на природата, които ни се случват по стечение на обстоятелствата. Те по-скоро са провокирани от водената  от десетилетия политиката на статуквото. Тези политики ускориха климатичната криза чрез субсидии за изкопаеми горива и липса на реални действия в областта на климата.

Признанието, че миналите неадекватни политики ни доведоха до този момент, отваря възможността да се отървем от тях. Въпреки че няма начин да се върне това, което вече е загубено, все още има толкова много за спасяване и знаем, че бързите действия могат да ограничат зачестилите екстремни метеорологични събития.

Европа е обещание за свободно, демократично и равнопоставено общество, преминаващо националните граници. Има очевидна борба за отстояване на европейските ценности, но правата на човека се отстояват последователно само в рамките на общността.

Това, разбира се, е неприемливо и няма начин политиката на крайнодясната организация Fortress Europe да продължи, когато милиони в и извън континента трябва да напуснат домовете си заради ескалиращата климатична криза.

Това, което е абсолютно ясно: Основата за изграждане на по-справедлив съюз в бъдеще е Европа да спази обещанието си в настоящето. Централно място в това е ограничаването на климатичната криза с всички възможни инструменти.

Твърде често политиците забравят, че празните думи и фантастични лозунги като „Готови за 55“, „Европейска зелена сделка“ или „Следващо поколение“ няма да декарбонизират нашето общество и икономика. Ефектните послания не могат да прикрият факта, че законодателството липсва, когато става въпрос за конкретни политики и мерки за бързо достигане до нулеви нива на вредни емисии.

В крайна сметка въпросът колко катастрофални наводнения и горещи вълни ще трябва да преживеем, се решава от това колко ще разрешим да се вдигне глобалната температура.

Докато длъжностните лица заявяват, че правят Европа „първия климатично неутрален континент“, нейният закон за климата дори не отговаря на Парижкото споразумение и ни поставя в риск от затопляне  с над 2 градуса.

В световен мащаб температурите вече са се повишили средно около 1,2 градуса. И макар че мнозина не можеха да проумеят наводненията, които видяхме през последните дни, е трудно дори да си представим какви човешки страдания ще понесе светът при повишаване на температурите с 2 градуса.

Предполагаемите „детайли“ в политиките в крайна сметка ще направят разликата между Европа, която искаме, и тази, която  можем да получим. Трябва да се заемем с големите въпроси на отказ от въглищата и прехода на възобновяема енергия, всеобхватната промяна в мобилността и възобновяващото се земеделие.

Въпреки че тези въпроси не се пренебрегват, има очевидно колебание за истински ангажимент. Вместо това не се планира постепенно премахване на изкопаемите горива и се показва, че Общата селскостопанска политика не намалява значително емисиите.

Доминиращите държави от ЕС, като Франция и Германия, трябва да засилят и да поемат инициатива, вместо да се крият зад по-малки и по-малко амбициозни държави, каквато е сегашната им практика. Законодателните процеси на ЕС трябва да бъдат реформирани, за да издържат на постоянното вето на Полша.

Като говорим за „климатична справедливост“, има провал в разбирането, че климатът е основата на това да има достатъчно за ядене и пиене и безопасно място за живеене, като по този начин е в основата на самата ни демокрация и източник на социална стабилност.

И накрая, колкото и амбициозно да намалим емисиите, има степен на затопляне, която не можем да обърнем веднага и следващите десетилетия ще бъдат тежки независимо от всичко.

Освен защитата на климата ще се нуждаем от мерки за предотвратяване на бедствия, които да гарантират например, че обилните дъждове не причиняват толкова щети. Ако искаме нещо да остане както е – ясно е, че всичко ще трябва да се промени.

Трансформациите, пред които сме изправени, няма да бъдат лесни, но не можем да позволим този момент да ни раздели. ЕС трябва да се възползва от този случай със смела и всеобхватна политика в областта на климата и солидарност.

В крайна сметка няма Европа, за която да се борим в бъдеще, ако не направим всичко, за да се преборим с климатичната криза в момента.