Преброени ли са дните на Орбан в Европейската народна партия на Туск?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

В дома на ЕНП, подобно на къщата на Облонски по Толстой, тези дни цари объркване, въпреки че само малка част от проблемите, кипящи в най-старото и голямо европейско политическо семейство са видими.

Ако в крайна сметка Доналд Туск се кандидатира за президент на Европейската народна партия (ЕНП), както слуховете силно предполагат, би било логично да очакваме да покаже вратата на унгарския си съпартиец Виктор Орбан.

Туск ще има двойна задача: да оформи конкретна и обновена политическа рамка за ЕНП и едновременно с това да избегне продължаване на опасното балансиране с Орбан.

ЕНП не може да се крие повече зад аргумента, че дясното семейство е „широко и приемащо“, в което опора са десноцентристки политици като Ангела Меркел, доказани европейци, но тази сила също така толерира и маскирани крайнодесни политици в ЕНП като Орбан.

Когато някои дясноцентристки партии направиха ясен десен завой преди няколко години, Жозеф Дoл, настоящият председател на ЕНП, остана виновно пасивен. Позицията му към все по-дръзката антиевропейска реторика на Орбан може да се опише като умерена и толерантна.

Членството на партията на Орбан Fidesz в ЕНП беше временно прекратено преди европейските избори, но за това вече никой не говори и никой не знае какво следва да се случи оттук нататък.

Междувременно Орбан остава „замразен“ и гласува за кандидатите на ЕНП, докато председателят на унгарската централна банка, Дьорд Матолши, призовава за „изход от капана на еврото“.

Необходимостта от ясна идеологическа ориентация е критична, имайки предвид, че ЕНП отсъства от европейския топ 5: във Франция, Италия, Полша, Испания и отчасти в Германия.

Туск ще трябва да вземе мерки срещу Орбан, преди да се сблъска с обвинения, че допуска двойни стандарти. Туск бе силно критичен към политическите си съперници в Полша, евроскептичната PiS. Той няма да може да се бори с PiS у дома, докато седи на една и съща маса с нейните съмишленици (т.е. Орбан) в Европа.

Туск определено трябва да избегне подхода на Манфред Вебер. Когато Вебер оповести кандидатурата си за председател на Европейската комисия (оказала се крайно неуспешна), той заяви, че ЕНП следва да бъде мост с набиращите сили десни сили, и само няколко седмици по-късно нападна Орбан и подкрепи прекратяването на членството на Fidesz.

Този опортюнистичен подход очевидно обърква читавите избиатели на ЕНП, и това не е тайна за Еманюел Макрон.