Призракът от Берлемон

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

Урсула фон дер Лайен ще живее в специално пригоден апартамент на 13-ия етаж в сградата на Комисията, известна като Берлемон. С малко въображение си представяме какво би й се случило след някой месец, в тези обитавани от духове коридори…

Например как среща духа на Мартин Селмайр, всемогъщия генсек на Комисията Юнкер. Сега той е мъртвец, няма съмнение в това. Кариерата му в Брюксел така или иначе е мъртва, изпратен бе във Виена, като жертвено агне, и като цена на това Урсула да получи работа като ръководител на Комисията.

И каква работа. Лоялни служители, шофьор и квартира възможно най-близо до офиса й. Тя е малка, но малкото е евтино, и то й хареса.

Една студена зимна нощ, след като се увери, че фритюрниците в столовата са изсинали и светлините във ВИП-ъгъла затъмнени, Урсула се отправи към 13-ия етаж. Слабият звук на тракане на игли за плетене се чу от офиса на Маргрет (Маргрет Вестагер обича да плете, дори когато дава интервюта), чу се и гласът на Греъм Нортън (ирландски комик) от телевизора от Хоган.

Урсула уморено въздъхна. Да, всички в екипа работеха усилено, но въпреки това нещата не вървяха много добре. Хората все още не я харесваха заради начина, по който тя получи работата си, и някои от решенията, които взе при изграждането на екипа си. Но какво би могла да направи сега по въпроса?

Завърнала се в малкия си апартамент, тя се подготви за почивка. Но от мътния въздух на брюкселската нощ призрачна фигура се носеше през прозореца й. Урсула падна на колене: „Ужасно привидение! Защо ме безпокоиш? ”

Призракът се огледа, сякаш мястото му беше познато. С немски акцент той се обърна към треперещата председателка: „Познахте ли ме?“. Урсула разпозна гласа, но не лицето, което беше покрито с червени лепенки,  символ на бюрокрация.

„В живота бях генерален секретар, Мартин Селмайр“, разкрива полтергайстът. „Тук съм, за да ви кажа, че два призрака на Комисията ще ви посетят идните нощи. Без посещенията им не можеш да се надяваш да станеш добър президент. ”

„Слушай уроците им, Урсула. Учи се от тях, от нас. Времето е на твоя страна, но трябва да го използваш разумно. ”

В шок Урсула наблюдаваше как Селмайр се връща към прозореца, с екземпляри от Лисабонския договор обвързани около тябото му като бюрократична верига на изкупление. По същата начин, както пристигна, той се разтвори в тъмната, мрачна нощ.

“Pah! Dummes Zeug! – възкликна Урсула и пропълзя в леглото.