Свободният интернет затрудни Путин

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

„Интернетът изигра ключова роля в протестите през 2011 и 2012 г. срещу завръщането на Путин на президентския пост“. [Shutterstock / Mehaniq]

Докато Русия изпраща танкове и войници, за да превземат Украйна, тя също така използва цензори и регулатори, за да задушат интернет. Андрей Солдатов и Ирина Бороган твърдят, че двете нашествия са свързани и представляват кулминацията на продължила повече от десетилетие тенденция за ограничаване на свободния и открит поток от информация в Русия.

Андрей Солдатов е руски разследващ журналист, съосновател и редактор на Agentura.ru и старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. Ирина Бороган е руски разследващ журналист, съосновател и заместник-редактор на Agentura.ru и също е старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. 

През август 1991 г. зараждащият се руски интернет помогна да се разпространи посланието на Запад, че воденият от КГБ пуч не е успял да потисне желанието за демократични промени. Посланието беше истина и Борис Елцин и московчани, които излязоха на улицата, бяха победители.

В продължение на две десетилетия интернет в Русия се развиваше без държавен контрол. За разлика от Китай, където цензурата беше част от националната интернет инфраструктура, Русия на президента Владимир Путин не изгради Велика защитна стена. Той се опита да намали свободата стъпка по стъпка, със смесен успех.

Този подход започна да се променя през 2007 г. Руските съдилища започнаха да изискват от интернет доставчиците да прекратят достъпа до забранени сайтове, които  бяха определени като екстремистки. И все пак заповедите далеч не бяха систематични. Уебсайтовете, блокирани в един регион, оставаха достъпни в други.

Интернет изигра ключова роля в  протестите през 2011 и 2012 г. срещу завръщането на Путин на президентския пост. Десетки хиляди излязоха на улиците. Никоя политическа партия или движение не ръководеше тези протести. Всички бяха организирани чрез социалните медии  – Фейсбук или руската му версия ВКонтакте.

Путин беше възмутен. Месец след като той встъпи в длъжност за трети президентски мандат, Думата въведе ново законодателство, което стана основа за първата национална система за интернет филтриране. Той създаде единен регистър на незаконните уебсайтове. Няколко правителствени агенции получиха правомощия да определят сайтове, които да бъдат забранени.

Руската агенция за надзор на информационните технологии, комуникациите и масовите медии – Роскомнадзор, започна с черен списък на сайтове със съдържание, включващо самоубийства, наркотици, детска порнография и екстремизъм.

Неговата дефиниция за екстремизъм обаче остана неясна. Тя включваше всякакъв вид информация, критична към Кремъл, включително „пропаганда на сепаратизма“, онлайн казина, криптовалута и дори сайтове, които продаваха фалшиви университетски дипломи.

Според новите правила руските интернет доставчици и мобилни оператори трябваше да проверяват ежедневно черния списък и да блокират забранени материали. Скоро  хиляди уебсайтове  бяха забранени.

И все пак филтриращата система се провали. Хиляди сайтове бяха блокирани по погрешка. Руснаците намериха лесен достъп до забранени уебсайтове, използвайки прости инструменти за заобикаляне като Tor или VPN. Въпреки че Роскомнадзор прекъсна достъпа до хиляди уебсайтове, той не забрани популярните медии.

ВКонтакте и Фейсбук се превърнаха в публичното пространство, използвано от руснаците за обсъждане на политика и споделяне на новини.

Това се промени през март 2014 г., след като руските войски нахлуха и поеха контрола над Крим в Украйна. Роскомнадзор  блокира три важни независими медии  – ej.ru, grani.ru и kasparov.ru. Той  забрани  блога на водещия опозиционен политик Алексей Навални.

Путин осъзна, че социалните медии представляват най-голямото предизвикателство за разпространяваната от Кремъл официална информация и започна нова офанзива срещу водещата руска платформа ВКонтакте. През пролетта на 2014 г. правителството пое контрола над компанията. Това принуди основателя избяга от страната и на негово място бе поставен  човек на Кремъл.

Репресията не проработи по план. Скоро след началото на войната в Украйна през лятото на 2014 г. руски войници, горди с военната си мисия в съседната страна, започнаха да публикуват снимки  във ВКонтакте.

Руските власти продължиха да отричат ​​руската военна намеса, но не успяха да спрат потока от информация от младите мъже. Руското военно присъствие в Украйна беше разкрито пред света, заедно с имената на войниците, тяхната военна принадлежност и точното им местоположение.

През пролетта на 2015 г. руските власти проведоха тест, за да видят дали е възможно да прекъснат руския интернет от по-голямата глобална мрежа. Опитът беше неуспешен – трафикът продължаваше да тече и в двете посоки.

Цензурата не беше единствената цел на Кремъл. Властите също искаха да подобрят възможностите си за шпиониране на руски потребители. Това изискваше Гугъл, Tуитър, Фейсбук и други глобални платформи да преместят своите сървъри в Русия и да съхраняват данните на руските си потребители в страната от септември 2015 г.

Западните компании се въздържаха. Те  успяха да намерят заобиколни решения, за да саботират разпоредбата, плащайки глоби, когато е необходимо. През 2016 г. Кремъл  забрани LinkedIn,  след като платформата за заетост не успя да се съобрази с местните изисквания за съхранение на данни.

Въпреки това, по необясними причини, той се въздържа да постави Фейсбук и Туитър в черния списък. Дали защото бяха твърде популярни? Или пък бяха постигнали собствени договорки с правителството?

През юли 2018 г. влезе в сила ново репресивно законодателство, т. нар. „закон Яровая“ (на името на депутата Ирина Яровая). Той изискваше от телекомуникационните и интернет оператори да запазват данните на своите потребители, включително телефонни разговори, текстови съобщения, снимки и видеоклипове – и да предоставят информацията на разузнавателната служба ФСБ.

Повечето руски оператори се съобразиха, въпреки че разходите за съответствие предизвикаха известна първоначална съпротива.

Въпреки всички усилия на Путин, стана ясно, че руската система за филтриране на интернет е неефективна. Основните инструменти за заобикаляне позволяват достъп до блокирана информация. Кремъл осъзна, че е необходим нов подход.