Словенското председателство с Янша: Това, което се случва в Tуитър, трябва да остане в Tуитър

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

Словенски граждани протестират срещу министър-председателя Янез Янша пред сградата на правителството в Любляна, Словения, 28 май 2021 г. На табелката пише "Смърт на Яншизма, Свобода за всички“. [EPA-EFE / Tomi Lombar]

Премиерът Янез Янша, който е подложен на кръстосан огън в западните медии, докато Словения поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, може да е тромав в Tуитър, но той не е автократ, пише Жига Тюрк, професор, два пъти министър в правителството на Словения и бивш генерален секретар на Групата за размисъл за бъдещето на Европа. 

На 1 юли Словения поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз под управлението на министър-председателя Янез Янша. Когато поддържах рубрика миналата година, опитите за дискредитиране на правителството му като поредната нелиберална демокрация вече беше видим.

Планът успя в смисъл, че няколко международни медии безкритично купиха историята, разпространена от словенската опозиция и, честно казано, бяха подпомогнати от някои действия на Янша в Tуитър. И планът се провали.

Въпреки безпрецедентния натиск от целия словенски медиен конгломерат – политическата опозиция, гражданското общество, протестиращите на улицата и различни институции – които хвърлиха всякакви обвинения срещу това правителство, Янша все още стои. С изправени рамене.

В цитираната рубрика обясних източниците на недоволство на словенската левица. От 1945 г. една мрежа е свикнала да притежава плячката на властта. И когато това й е било отнето, тя не го е приела като нормална характеристика на демокрацията, а като шок.

Симптомите на оттегляне включват редовно писане на “отворени писма“ от интелигенцията, улични протести от не толкова политически грамотни хора, дори когато са били въведени най-строги пандемични мерки и не на последно място, подкопаване на усилията за справяне с пандемията.

Правителството, което понякога се представя като автократично, дори като фашистко, реагира, като издаде няколко глоби за паркиране на тези, които нарушиха противоепидемичните мерки. Е, не точно глоби, а нещо от подобен правен статут.

Не е имало сцени на полицейски битки с демонстрантите, както в някои други държави-членки на ЕС. Просто минималните намеси, необходими за поддържане на реда. Масовите събирания не бяха разрешени, но на практика строги наказания не бяха наложени.

Най-лошото, което се случи на протестиращите, беше, че Янша напада демонстрантите. В Tуитър, не с водно оръдие.

Между медиите (на практика всички медии) и Янша съществува взаимна вражда. Нападат го по телевизията и във вестниците.  Той пък отвръща на удара, където може – в Tуитър. Не толкова учтиво, както бихме очаквали от министър-председател, а понякога и не с необходимото уважение към администрацията на евродепутат или комисар по правата на човека.

След това анонимните тролове в социалните медии се вдигат.

В действителност журналистите в Словения са атакувани. Някои хора в Tуитър им казват какво мислят.

Това е шокиращо за хората, свикнали да се ползват с привилегиите на еднопартийна държава. Шокиращо е и за някой, свикнал с редакционния надзор на Писма до редактора. Но това, за съжаление, е доста често срещано в борбата с тинята на съвременните социални медии.

Като оставим Tуитър настрана, правителството не е уволнило нито един журналист, не е закрило нито една медия. То влезе в глупава, взаимно подклаждана битка със Словенската телеграфна агенция.

Двете страни имаха изгода от този конфликт, защото Янша трябва да покаже решителност на избирателите си, а агенцията се радва да бъде мъченик в това, което те виждат като борба за свободата на словото. Но никой не беше уволнен, всеки получава заплатата си, журналистите отразяват новините свободно, в редакционната политика имаше нулева промяна.

Правителството се опита да приеме нов закон за медиите, който да отнеме малко средства от националната телевизия и да ги разпредели на други затруднени медии, но в коалицията нямаше достатъчно подкрепа за това.

Както писах преди година, Янша е слаб, той няма огромната подкрепа, за да бъде като Виктор Орбан, дори и да го желае. Коалиционната подкрепа просто не е налице по някои спорни решения.

От друга страна, правителството е изненадващо силно и устойчиво по други въпроси. То премина през парламентарни закони и мерки, така че Словения има едни от най-ниските равнища на безработица по време на пандемията.

Икономическите мерки на правителството доведоха до едно от най-бързите икономически възстановявания в блока. Страната бързо модернизира инфраструктурата си, надгражда системата за социално осигуряване, което я прави по-привлекателна за чуждестранни инвестиции, като в същото време цифровизацията.

Може да има много напъни в дясно, но действителните политики и действия на кабинета са центристки.

Предполагам, такова ще бъде и председателството на Европейския съвет. В действителност. Ще има и възмущение, разбира се, ние живеем културата на възмущението.

Бившите социалистически страни имат повече антитела срещу идеологиите, които сега се прокрадват в Европа. Помним политическата коректност от старата система, виждаме някои паралели със сегашни опити и знаем докъде водят.

Европа трябва да се справи с огромни предизвикателства. Да държиш под око събитията, като се съсредоточиш върху това, което има значение, е нещото, което Словения с Янша може да обещае.