Станишев за EURACTIV: От истинските лидери се очакват действия, а не само обещания!

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Сергей Станишев (PES.eu)

ЕС трябва да допусне Северна Македония и Албания до масата за преговори – всичко останало би било груба политическа грешка, смята президентът на ПЕС Сергей Станишев.

Английският оригинал на тази статия бе публикуван ден по-рано екслузивно в EURACTIV.com 

Колкото и да е странно, днес се намираме в неочаквана ситуация. Лидерите от Западните Балкани демонстрират по-добро лидерство от европейските си колеги, които уж трябваше да бъдат пример за подражание.

ЕС, с цялата си мъдрост, е на път да допусне груба политическа грешка на срещата на върха на Европейския съвет тази седмица, ако не даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания, както Европейската комисия препоръчва за втора поредна година.

През 2014 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер привлече вниманието на медиите с изказването си, че през следващите 5 години ЕС няма да има нови държави-членки. Това беше очевидно за всички, но посланието повлия негативно на целия процес. Твърде зает с Брекзит, миграцията, транс-атлантическите отношения и куп други кризи, ЕС сякаш изостави Западните Балкани, с надеждата те сами да уцелят вярната посока.

И ако днес сме крачка по-близо до тяхното присъединяване, то това е само защото европейските социалдемократи не изоставиха Балканите.

Ние останахме ангажирани в процеса и подкрепихме левите лидери в Северна Македония, Албания и Гърция, които положиха всички усилия да вървят напред – често въпреки всичко и всички, заплащайки висока политическа цена. Северна Македония подписа споразумението от Преспа с Гърция, за да реши спора за името, както и договора с България за по-добри междусъседски отношения.

Лидерите от Балканите са решени да затворят страницата на миналото и взеха трудни решения, за да изведат страните си към една нова епоха. За първи път от много време има шанс да започнем да говорим сериозно за бъдещето на тези страни, вместо за трудното минало.

Условията са изпълнени. Така наречената „умора“ от процеса по разширяване вече не е доминиращата перспектива в ЕС. Популисти и националисти загубиха инерцията си. И въпреки това, сме на прага да пропуснем този шанс, само защото едно правителство в ЕС е против.

Често казваме, и то с право, че ЕС е съюз на ценности. Да, той е създаден на базата на споделените ни ценности, но също и на взаимно доверие и солидарност – фундаменталното разбиране, че всички действаме в името на общ интерес, съхранявайки общото благо, взаимно пазейки мира, сигурността и просперитета на всички останали.

Ако неглижираме поетите един към друг ангажименти, ще подкопаем не само взаимното доверие, но и самата идея, че действаме в общ интерес и се защитаваме взаимно. Без такава солидарност, не сме нито съюз, нито общност, а просто егоистични самостоятелни участници на политическата сцена, преследващи единствено собствения си интерес в една безкрайна игра с нулев резултат.

Това не би бил Съюза, замислен от неговите основатели, нито ЕС, който днес гражданите очакват. Със сигурност не и ЕС, който може да просперира и успее в турбулентния 21-ви век.

На хората им е омръзнало от лидери, които “изпращат сигнали”. Омръзнало им е от лидери, които поставят собствените си късогледи политически интереси преди всичко останало или прикриват личните си интереси зад лозунга на националните интереси. Твърде често хората виждат институционалната структура на ЕС като извор на всички проблеми, като причината за неспособността на ЕС да предприема ефективни действия по големите въпроси на деня.

Всъщност, това което най-често пречи на ЕС да постигне очакваните резултати е поведението на националните лидери. От (липсата на) разширяване на Шенгенското пространство, през кризата с гръцкия дълг и проблемите с миграцията, до “приватизирането” на демокрацията и върховенството на закона в някои държави-членки. Примерите са твърде много.

Време е националните лидери също да поемат отговорност за провалите на ЕС, а не Съвета в неговата абстрактна цялост, който обещава да “разгледа въпроса отново” следващата година.

ЕС трябва да действа сега, не защото интеграцията на Западните Балкани в ЕС е от стратегическа важност в (гео)политически и икономически план – това е очевидно. А защото политиката не търпи вакуум – пропуснатата възможност скоро ще бъде използвана от други.

Докато Тръмп е зает да прави Америка “велика” отново, Ердоган също е зает да прави Турция “велика” отново. Твърде много “велики” амбиции се пресичат на Балканите и твърде много сили на местно ниво са нетърпеливи да съживят духовете от близкото минало, за да осъществят визиите си за „величие“.

Но поглед назад към бурната история на Балканите ни показва колко лесно може да бъде разрушено доверието. Как приятелските отношения между народи и нации могат да бъдат загубени. И с каква цел? Вярвам, че има поуки, които трябва да бъдат извлечени. Но изглежда, че дори някои държави, които вече са членове на ЕС, не са научили уроците на миналото и техните лидери продължават да вярват, че съдбата им е предопределила “величие“. Това не е добър пример за страните от Балканите.

Защото добре знаем, че всички мании за „величие“ са стрували скъпо на Човечеството – в погубени животи, разрушен човешки дух, хаос и унищожение. Днешните лидери, които се стремят да обновят и поведат Европа, би трябвало да са наясно с това.

Днес имаме смарт телефони, смарт коли, смарт тостери и какво ли още не. Имаме нужда обаче, преди всичко от смарт лидерство. Не от заплахи, изнудване, поставяне на червени линии на инат по всеки въпрос, без някакъв съществен принос или работещи решения.

И със сигурност не от потупване по рамото и смъмряне на съюзниците, все едно са деца, които трябва да си научат урока, защото те със сигурност не са деца. Нуждаем се от истинско лидерство, а не от поредната „визия“.

А истинските лидери предприемат действия. Като например даване на зелена светлина за преговори със Северна Македония и Албания за членство в ЕС този четвъртък. Това би било смарт, европейско решение.