Съдбата на Съюза

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

През септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви по-амбициозни климатични цели за 2030 г. [Etienne Ansotte / EC - Audiovisual Service]

Обръщението за състоянието на ЕС трябва да се превърне в истинско демократично упражнение. За целта Европейският парламент трябва да е изисква и да е готов да търси отговорност от председателя на Европейската комисия, пише евродепутатът Софи ин’т Велд.

Софи ин’т Велд е нидерландски евродепутат в групата Обнови Европа.

Тази седмица всички погледи ще бъдат насочени към председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, докато тя представя обръщението за състоянието на Съюза пред европарламента. Но дали ще има натиск и върху ръководителят на изпълнителната власт на Европа? В крайна сметка тя трябва да отговаря пред Европейския парламент. Нали?

В една демокрация е много здравословно изпълнителната власт да се пази от изправяне пред парламента, който я проверява. Тази предпазливост изглежда липсва винаги, когато фон дер Лайен се изправи в пленарната зала на ЕП. Г -жа фон дер Лайен обикновено привлича похвали с големите си амбициозни планове за Европа. И с право.

Тя заслужава похвала, че мисли широко и говори смело. Похвалите обаче трябва да вървят заедно с обръщане на внимание на недостатъците. Някои от тях заслужават сериозен парламентарен натиск. Правдоподобен парламентарен натиск.

В ЕС се случват много тревожни неща. Състоянието на правовия ред в ЕС е тежко. Проблемите с върховенството на закона в Полша и Унгария излязоха извън контрол. Редица държави-членки се носят в тяхната въздушна струя, след като видяха, че Европейската комисия не прави почти нищо. Изпълнението на ЕК е толкова слабо, че отдавна е преминало прага на нарушаване на задълженията. Задължение за спазване на договорите на ЕС.

От Европейския парламент зависи не само да призове Комисията да не абдикира от задълженията си, но и да действа. Парламентът твърде дълго нямаше воля да действа. С течение на времето той забрави как да го прави.

Да, страшно е да се блокират средствата на ЕС или да се заплашва Комисията с вота на недоверие, но това трябва да са надеждни възможности в демокрацията. По света демократичните правителства постоянно губят доверието на парламентите. И все пак слънцето все още изгрява сутрин и животът продължава.

Средата на мандата предлага нов шанс за ЕП. Вместо да направи същата грешка да се откаже от правомощия в името на добрите работни места и да затвърди статуквото, парламентът трябва да започне отначало.

Да си върне част от територията на правомощията, които има. Ако парламентът не използва правомощията си, колкото и ограничени да са, той изобщо ще забрави как да ги използва. Тогава той губи всякакво доверие. Това би било катастрофа за Европа.

Европейският съвет изсмуква цялата власт и привлича Европейската комисия в своята орбита. Докато този дисбаланс продължава, Европа не върви на никъде. Тъй като колкото и власт да има Съветът, той си остава мястото, където плановете и идеите умират.

Това е лоша новина за големите планове на Европейската комисия за справяне със също толкова големите предизвикателства, пред които е изправена Европа. Европейската зелена сделка е такъв знаков план, за който има риск да бъде разбит в шлифовъчните колела на Европейския съвет. Точно както това се е случвало преди с много други инициативи. От регулиране на миграцията до външна политика и отбрана, до оформяне на икономическа програма за 21 век.

Г-жа фон дер Лайен трябва да признае тази реалност и да възстанови връзката между Парламента и Комисията. И ако не, ЕП трябва да й заповяда.

Обръщението за Състоянието на Съюза трябва да се превърне в нещо повече от политическа традиция. То трябва да се превърне в истинско демократично упражнение. Само Европейският парламент може да направи това, като държи отговорен председателя на Комисията.

Съдбата на ЕС е в баланса на силите между институциите. И Парламентът трябва да намести тежестта си, за да възстанови този баланс.