Тревоги около статута на европейските граждани след Брекзит

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

Снимка: Британското правителство обеща да гарантира правата на гражданите на Европейския съюз, живеещи във Великобритания. Но това не спира тревогите им. (Дани Хауърд/Фликр)

Преговорите по Споразумението за оттегляне на Великобритания от Европейския съюз бяха болезнено бавни и често изпълнени с враждебност. Но едно нещо беше винаги изтъквано и подчертавано – че правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания ще бъдат защитени.

Тази статия е част отнашия специален репортаж Status Anxiety. The 6 million people at the heart of Brexit.  

През август наскоро назначеният министър-председател Борис Джонсън каза, че ще „повтори недвусмислено” обещанието на правителството за гарантирани права.

Схемата за статут на уседналост е създадена, за да се удържи обещанието, че всички граждани на ЕС, членовете на техните семейства и лицата на тяхна издръжка могат да останат в Обединеното кралство без промяна на досегашните им права. Всеки, който е живял в страната без прекъсване в продължение на 5 години може, поне на теория, да получи „уседнал статут”. Въпреки това, безпокойството е повсеместно.

Избягването на нов „Уиндръш”    

Британското вътрешно министерство се страхува да не повтори скандала „Уиндръш” от 2018 г., когато излезе наяве, че десетки потомци на имигранти от Карибите, много от които родени във Великобритания, са били погрешно депортирани. „Уиндръш” беше сметнат от мнозина за доказателство за „враждебната среда” за имигрантите, поддържана от бившата министър-председателка Тереза Мей.

Активисти на гражданското общество съобщават, че между 10 и 20 % от кандидатствалите за уседнал статут досега (особено лица от страни извън ЕС, които са на издръжката на граждани на ЕС) са се сблъскали с проблеми, в най-честия случай забавяне на решението с между 3 до 6 месеца.

Част от проблема е, че реалният брой на пребиваващите във Великобритания граждани на Съюза е вероятно значително по-висок от докладваните от британското правителство 3.5 милиона. Около 1 милион вече са получили статут на уседналост, благодарение на който те могат да живеят и работят в страната неограничено и евентуално да кандидатстват за британско гражданство, в случай че отговарят на критериите.

Вътрешното министерство има желанието да изглежда отворено и добронамерено и си сътрудничи с граждански организации и общностни групи, съобщават граждански активисти. Министерството е предоставило 9 млн. британски лири на 44 агенции с цел да се окаже помощ на уязвимите групи. Междувременно програма за дигитална подкрепа и гореща линия за оказване на помощ, базирана в Ливърпул, са също част от схемата, финансирана с 460 млн. британски лири.

Компютърната грамотност и достъпа до технологиите са обичайни проблеми, според длъжностни лица и активисти.

„Чувал съм държавни служители да казват, че Уиндръш няма да се повтори. Излъчването им е успокоително и уверено, и в същото време нервно”, казва един държавен служител, участващ в работна група на британското вътрешно министерство.

Повече информираност     

Граждански организации твърдят, че основната задача в момента е повишаване на осведомеността за новата система, по-специално сред по-уязвимите групи граждани като възрастните и тези с ограничен достъп до интернет или способност да го ползват.

Това включва семинари за различни общностни групи, посветени на статута на уседналост и придобиването му, както и индивидуални сесии.

Бланка Валперга, отговаряща за схемата на уседналост в „Нови европейци”  – организация за граждански права, работеща за свободата на движение и против дискриминацията, преценява, че кандидатстването за статута нормално отнема не повече от 45 минути, ако всички изисквани документи са налице и в ред.

Но има и друг проблем – софтуерното приложение на Вътрешното министерство „Излизане от ЕС: проверка на личните документи” е понастоящем налично само върху Андроид, въпреки че се очаква пускането на версия за устройства на Апъл до края на октомври.

Данай Галазиу, управляващ проекти в организация, занимаваща се със „съвети за правата на индивида в Европа” (AIRE), твърди, че не винаги е лесно да се постигне ангажирано и информирано отношение у хората. Ерозията на местните общности, особено в градовете, означава, че хората често не знаят кого да питат и с кого да говорят.

Тя добавя, че държавните служители също не винаги са наясно с подробностите, което не помага при даването на точни съвети.

Има и някои успехи. Кандидатстването за статута е безплатно за гражданите на ЕС, като министерството отмени междувременно и солидните такси, които кандидатите от трети страни трябваше да плащат.

Горчивина и гняв

Но дори ако британското правителство се опитва „да направи всичко възможно, за да е от полза”, както казва един служител, обидата и горчивината от това, че трябва да кандидатстваш за право на престой в страна, в която си живял с години или дори десетилетия в много случаи е съвсем реална.

„Има истинско чувство на яд. Хората никога не са си представяли, че ще са им нужни всички тези документи. Много от тях са живели тук през целия си живот и ги боли, че са поставени в положение да са кандидати за нещо, което де факто отдавна е реалност за тях, след което да получат – както става често – само така наречения предварителен уседнал статут,” казва Бианка Валперга.

Този предварителен статут позволява на кандидатите за статут на уседналост да останат във Великобритания още 5 години, в очакване на получаването на постоянен статут.

„Много граждани на Европейския съюз вече не се чувстват добре дошли в тази страна,” казва Роджър Казал, бивш член на парламента, създал през 2013 г. организацията „Нови европейци”. Той описва предварителния статут като една „сива зона”.

Групата за натиск „Мигрантски гласове” съобщава, че мнозинството от хората са получили все пак решението, което са очаквали, и процесът на кандидатстване не ги е затруднил особено. Но както те, така и други граждански организации вече говорят за удължаването на крайния срок октомври 2020 с аргумента, че процесът върви много по-бавно, отколкото правителството си представя.

Други се опасяват, че навикът на хората да оставят проблемите за последния момент също ще доведе до огромно пренатоварване на системата. Въпреки че настоящата дата за Брекзит , 31-ви октомври, наближава застрашително и вероятността за Брекзит без сделка фокусира умовете, крайният срок за кандидатстване за уседнал статут изглежда все така далеч – декември 2020 г.

Организации като Съвместният комитет за благосъстоянието на имигрантите са разтревожени, че европейски граждани и техните семейства, които пропуснат кандидатстването по обявената схема, ще останат без какъвто и да било статут.

При цялото изтъкване на добро желание от страна на правителството, мнозина поставят под съмнение колко подготвена е неговата администрация. Например, базата данни на правителствения Департамент по заетостта и пенсиите включва данни само за 7 години назад. Това е потенциален проблем за граждани на ЕС, които не са работили в този период.

Нито пък системата за кандидатстване за статута пази запис на евентуални предишни кандидатствания. Което означава, че хората, които погрешка са получили „предварителен уседнал статут” ще трябва да пазят всички свои документи и да започнат кандидатстването от нула.

„Към момента нито едно от тези неща не е проблем, защото все още сме в Европа,” казва Тамара Фланагън, старши съветник в „Нови европейци”. Но и тя, и други активисти се тревожат за това какво ще стане след 31-ви октомври, когато Великобритания ще напусне Европейския съюз, ако междувременно не се съгласува ново отлагане на Брекзит.