Шенген на 25 години

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV.COM Ltd.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV. [Shutterstock]

На този ден през 1995 г. влиза в сила Шенгенското споразумение, крайъгълният камък на свободата на движение в ЕС. Кой би си помислил, че само четвърт век по-късно то ще се превърне в една от жертвите, които Европа ще даде в борбата срещу пандемията от COVID-19?

Церемонията по подписването е на 14 юни 1995 г. в малкото люксембургско лозарско селище Шенген – невъзможно е да го видите на картата на Европа без да го потърсите много внимателно. Там присъстват министри от Белгия, Франция, Холандия, Люксембург и Германия.

Петте страни се споразумяха да намалят контрола на вътрешните си граници, насочвайки Европа към нейното бъдеще – единен европейски пазар без граници. Крайната цел е осигуряване на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство.

Авторът на тази статия си спомня добре как като малко дете тя и семейството ѝ трябваше да чакат с часове на опашка по границите на път за лятната си почивка.

Предимствата на отворените граници най-накрая станаха достъпни за 26 държави и това е едно от най-големите постижения на политическа Европа.

Приемаме отворените граници за даденост, но сега знаем, че Шенген не е имунизиран срещу кризи. Най-ниската му точка вероятно беше миграционната криза от 2015 г., когато шест държави върнаха контрола върху границите си, за да спрат нелегалната имиграция.

Друга дълбока пукнатина се появи, когато Великобритания напусна ЕС, макар тя и никога да не е била част от Шенген. Решението бе взето до голяма степен заради желанието на страната отново да контролира собствените си граници.

А сега Европа е принудена да отпразнува 25-тата годишнина на Шенген по най-лошия възможен, но единственият разумен начин.

За тези, които твърдяха, че вирусът не спира на границата, затварянето на граници отново беше добре дошъл претекст да се оплачат от обръщането на Европа към национализма.

Това обаче беше единственият разумен ход да се спре движението, което не е от жизненоважно значение. Целта е да се ограничи разпространението на смъртоносния вирус. Световната здравна организация обяви, че Европа е станала глобален епицентър на епидемията и броят на жертвите в целия блок продължава да се покачва.

По-справедливата критиката е, че това беше направено некоординирано, с малко съдействие за европейските гранични райони. Това  затруднява европейците, останали извън ЕС, да се завърнат у дома си.

Проучване, проведено от Европейския парламент през март 2016 г., относно икономическото въздействие от спирането на Шенген, показа, че страните членки биха загубили между 5 милиарда и 18 милиарда евро годишно.

След като около два милиона души всеки ден преминават европейска граница, за да стигнат до работните си места, граничният контрол ще струва на пътуващите по работа и другите пътуващи около 1.3 и 5.2 милиарда евро годишно.

Нека използваме затварянето на границите заради коронавируса като период на размисъл, когато държавите членки и техните граждани могат да започнат да разбират препятствията, които идващите на трети страни отдавна срещат.

Изразът “Европа без граници” е изписан на паметен камък в Шенген. Когато ограниченията и затварянето на граници приключат след края на пандемията, ще е добре да оценим каква привилегия е това право.